Две правителства на България са разглеждали, приемали и променяли списъка на стратегическите обекти и дейности в страната в периода от 2009 до 2012 година. И двете не са включили в него Българската народна банка. Но пък са определили като такива БНТ, БНР, дори „Пирогов” и някои от сградите на БТК, сега Виваком, както и десетина язовира. Това показва справка на БЛИЦ в ПМС №181/20.07.2009 г. и промените в него, направени на 31 август 2012 година и 1 март 2013 година.
Въпреки че в списъка е включен сектор „Финанси”, и е посочено, че дейностите, които би следвало да са стратегически за страната, са „Разплащателни услуги” и „ Банкови и застрахователни услуги”, правителствата на Тройната коалиция и ГЕРБ не са посочили и включили Централната банка като обект на специална защита заради важността й за стабилността на страната.

Въпросът е, защо толкова важен фактор като БНБ не е стратегически обект според изпълнителната власт. Очевидно е, че съответните министри на финансите, които би трябвало при изработването на постановленията да предложат включването на Централната банка, не са го направили. Това са Пламен Орешарски при правителството на Тройната коалиция и Симеон Дянков при това на ГЕРБ.

Пропускът е толкова фрапиращ, че не може да бъде обяснен с обикновена логика. Защото според Закона за БНБ това е институцията, чиято цел е: „да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика”. Това е институцията, която има право да емитира банкноти и монети в страната, да регулира и надзирава останалите търговски банки – все важни и определящи стабилността на страната дейности.

Общото между двете правителства, взели решението за централната банка, е фигурата на гуверньора – Иван Искров. Специалисти твърдят, че няма как той да няма намеса в това изключване на банката от стратегическите обекти и да не е повлиял до някаква степен на двамата финансови министри.

Следващият въпрос - защо Искров не е пожелал да бъде в списъка и да има чадъра на Министерството на отбраната, МВР, ДАНС и НРС? Обяснението изглежда е в неговото нежелание чрез функциите си тези ведомства да бъдат контролиращ орган на евентуални негови действия. Защото, ако БНБ беше в списъка, щяха да могат да се прилагат мерките, предвидени в чл.41, ал 2 на Закона за ДАНС, а именно „информационна защита, осъществявана чрез административни, организационни, технически и криптографски мерки”.

А и ръководителите на стратегически обекти пряко отговарят за сигурността им съгласно т.3 на ал.3 от същия член. Освен това, щяха да са възможни и осъществяването на планови и инцидентни проверки на обектите и на работата на хората в тях.

На практика, с действащото законодателство, МВР и ДАНС са лишени от възможността да работят пълноценно по охраната, информационното осигуряване и контраразузнавателната защита на този безспорно важен за сигурността на страната стратегически обект.

Поредният въпрос е какво точно е искал да извърши или вече е извършил Иван Искров, което не е трябвало да стане обект на проучване и разследване от страна на службите, та така старателно е избягвал да стане част от списъка на стратегическите обекти на страната. И на каква цена това негово желание е било подкрепено от Орешарски и Дянков.