"Народите срещу корпорациите" - под този надслов граждани на над 15 европейски държави, сред които и България, излизат на протест на 11 октомври. Причина за протеста е готвеното споразумение за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), предаде репортер на БГНЕС.

Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции или Transatlantic Trade and Investment Partnership (ТТIP) е името на договора за свободна търговия между Европейския съюз и САЩ. Пълна липса на прозрачност в преговорния процес; занижаване на потребителските стандарти и нахлуване на ГМО стоки в Европа; създаване на международни арбитражи, които отнемат суверенитета на националното правосъдие. Това са основните причини, поради които споразумението буди сериозна тревога.

Преговорите стартират при пълна прозрачност в началото на 2013 година и трябва да приключат в края на 2014 година. Заради събуденото обществено недоверие и протести по всяка вероятност този срок няма да бъде спазен. Нямаме информация за това по какво преговаря, кога се преговаря или дори кой преговаря, предупреди още през май тази година за БГНЕС журналистът Иво Христов, който е сред първите поставили въпроса у нас.

През есента на 2013 година в интернет изтичат "опорните точки" на Европейската комисия до чиновниците в Брюксел. Общият тон се отнася до т.нар. "управляема прозрачност" - как да бъде филтрирана истината, така че удобно да бъдат спестени всички опасности и да се наблегне на очаквани позитивни последствия от споразумението. Мандатът на Европейската комисия изтече нелегално благодарение на евродепутатът от предишния европейски парламент Патрик Льо Ярик. Французинът дори издаде книга, озаглавена "Дракула срещу народите", която бе издадена и на български език и съвсем наскоро бе официално представена у нас.

Огромната тайнственост и липса на прозрачност при преговорите говори достатъчно - авторите на споразумението има какво да крият. Стотици граждански организации и свободни медии от цяла Европа анализират притесненията, които европейците би трябвало да имат във връзка с ТПТИ. Те са свързани най-вече със занижаването на екологичните и здравни стандарти, които неминуемо съпътстват споразумението. "Един от основните аргументи за сключване на споразумението у нас е намаляването на митата. Но дори преговарящите признават, че целта са не митническите тарифи – те рядко надвишават 4%, а премахването на "нетарифните бариери". т.е. регулации и стандарти. В този смисъл не бива управляващите да чакат някой да говори изрично за ГМО и шистов газ например. У нас те са предмет на регулации и рискуват да отпаднат, без дори да бъдат споменати. Опасенията се подсилват и от изказване на Стюарт Айзенщат, един от преговарящите от американска страна. В интервю той казва, че след като нещо е годно за ядене за американските семейства, значи е добро и за европейските", коментира за БГНЕС един от организаторите на протеста на 11 октомври Ваня Григорова - председател на Сдружение "Солидарна България". По думите й лобистите на големите корпорации се опитват да представят ТПТИ като русалка, но истината е, че споразумението е по-скоро акула.

"Американските правила не са толкова строги, а 70% от произвежданите хранителни продукти, продавани в САЩ, съдържат генномодифицирани съставки. За сравнение ЕС на практика не позволява продажбата на храни с ГМО. В САЩ правилата за употреба на пестициди също не са строги, използват се хормони на растежа в говеждото месо – нещо, което е забранено в Европа поради връзката на тези хормони с рака", пише в. "Гардиън".

Най-голямото притеснение в ТПТИ несъмнено буди механизмът за гарантиране на правата на инвеститорите. Споразумението предвижда създаването на международни трибунали, които да решават споровете държава - инвеститор и на практика изземват национален суверенитет. Съпротива срещу този механизъм дойде от Германия, от която най-много зависи самото споразумение, обясни социологът Чавдар Найденов. Всяка държава би могла да бъде изправена пред подобен трибунал, ако си позволи да въведе закон или наредба, която ограничава печалбата на дадена корпорация, коментира той.

В тази връзка показателни са два примера - от Австралия и Аржентина. В Австралия цигарената компания "Филип Морис" съди правителството за пропуснати ползи заради провежданата политика за ограничаване на тютюнопушенето. Фрапантен е и примерът в Аржентина, където държавата вече е осъдена и изплаща над 1 млрд. евро неустойки на две френски компании в областта на управлението на водите и на една американска компания в сферата на енергоразпределението за това, че си е позволила да замрази цените на електроенергията и водата в периода на икономическата криза в Аржентина преди 10 години.

ТПТИ не е първото споразумение, което се сключва между две или повече държави с цел "растеж на икономиката" и "създаване на работни места". "Имаме интересна аналогия и тя е в историята на НАФТА /Северноамериканско Споразумение за Свободна Търговия - бел.ред./, сключено между САЩ, Канада и Мексико през 1994 г.", даде за пример за БГНЕС политоголът Петър Клисаров. "Статистиката за последствията от споразумението НАФТА, 20 години след действието му за Канада, е безпощадна. В допитване, направено там 17 години след влизането на договора в действие, на въпроса: "Кой има най-голяма полза от НАФТА?", 46% от канадците казват – Америка, 30% - Мексико, 17% не са сигурни и само 7% - Канада. Увеличението на БВП на Канада преди влизането в сила на споразумението е бил 3.66%, а след влизането – 2.63%; увеличението на заплатите е било със 7.4% годишно преди и 3.25% - след това; новите работни места са нараствали с 4.43% на годишна база преди и 4.16% - след това; личните спестявания са нараствали с 14.4% преди и 7,28% - по време на действието на споразумението. Експортът е нараствал с 13.4% преди подписване на документа и 7.2% - след това. Само за първите 3 години от действието на споразумението са загубени 1.4 милиона работни места на фона на 33 милиона жители на Канада, за същия период са фалирали 24% от компаниите", посочва Клисаров и призовава: "Гледайте НАФТА и мислете за ТПТИ".

"Призоваваме всички хора, които имат възможност да се включат. Трябва да покажем, че няма лесно да позволим да ни отнемат демокрацията. Ние искаме да участваме във вземането на решения и в начина, по който се подрежда нашият живот", каза Ваня Григорова, призовавайки повече хора да се включат в протеста у нас на 11 октомври.

Заедно с европейския ден за протест срещу ТПТИ на 11 октомври България ще се включи и в световния ден срещу фракинга. Двете събития са обединени и ще се проведат под общ флаг след 16:00 часа около паметника на Патриарх Евтимий в събота в София. Столицата не е единственият град в България, който се вдига на протест. Мероприятията са предвидени още във Варна (11:00 часа на входа на Морската градина), Пловдив (16:00 часа на площад "Стефан Стамболов"), Шумен (11:00 часа на паметника на Тодор Колев), Добрич (10:00 часа пред църквата "Свети Георги), Видин (16:00 часа на площад "Бдинци") и Пазарджик (18:00 часа пред Часовника). Протестни действия се предвиждат още в Берлин, Мюнхен, Париж, Атина, Хелзинки, Любляна, Брюксел и много други.