Последната година бе много щастлива за актьора Георги Мамалев. Той стана дядо на малката Катрин, по-рано пък синът му се ожени. Изигра украински олигарх във френски филм, почти обиколи света с моноспектакъла си “Какво става” и получи покана за български сериал. Въпреки всички години, през които е на сцена, той все още държи челно място сред най-предпочитаните ни актьори. За цяло лято почти няма ден, в който да не е поканен да играе някъде. Въпреки напрегнатото си всекидневие Мамалев успява да прекарва време и с внучката си, за която признава, че е най-голямата му слабост.

- През изминалите месеци пътувахте доста. Имахте много професионални ангажименти. Какви емоции остави у вас лятото?
- Стори ми се толкова кратко. Някак много бързо преля в есента. Такова лято не съм имал. Постоянно имаше пороища, такова чудо не си спомням. Като бях дете, летата бяха горещи и много продължителни. Сега се изтърколи неусетно. Но то е свързано с работата, защото театралният сезон продължи до късно - имахме турнета с Народния театър, играхме “Аз плащам” в провинцията. След това и с моноспектакъла. С Мария Статулова и Антон Радичев направихме сборен спектакъл с песни и скечове. Участвахме във фестивала във Варна “Към звездите” през август. След това се отвори време за 10 дни, през които отидохме в Созопол.

- Защо толкова обичате Созопол? Често сте там. Само двамата със съпругата ви Ели ли бяхте на море?
- Да.

Ние не можем да си
помислим лято без
Созопол

Аз го приемам, все еднo се прибирам във втория ми дом, във втория ми град, във второто ми село. В Стария град се познавам почти с всички хора. Познавам ги от снимките на “Оркестър без име”, защото там беше базата на филма и в масовите сцени участваха хора от Созопол. Там е много романтично място за мен, за съпругата ми и даже за синовете ни. Не пропускаме лято. Веднъж ни се случи да не отидем и след това ни беше много криво през цялата година.

- Каква е посещаемостта на постановките ви през лятото?
- Пълно е. Играхме “Волпоне” във фестивалния комплекс във Варна, а там залата е много голяма. Варна има традиция с театралните фестивали. Много добре подреждат и правят нещата.

- Участвате в нов френски филм - “Изгубени в света”. В него сте в ролята на украински олигарх. Как дойде поканата?
- Не знам дали ще бъде прожектиран в България. Но така или иначе имах щастието да снимам в такъв филм, да видя как се организират нещата, какво е отношението към актьорите, какви са дори чисто битовите условия, които се предлагат. Явих се на кастинг, предполагам, че и други колеги са го направили. В крайна сметка режисьорът избра мен.

- Каква е разликата на френския екип с тези, с които сте снимали в България?
- По- организирани са. По-добро е отношението към актьора. Направи ми най-силно впечатление това, че както режисьорът, така и целият снимачен екип са абсолютно подготвени с това, което ще снимат всеки ден. Няма момент, в който да се мисли за импровизации. Независимо че условията за снимки понякога бяха много тежки, особено когато бяхме в Кремиковци. Там е меката на американските приключенски филми и екшъни, защото всичко е разрушено и страшничко.
Имах един ден, в който бе ужасяващо горещо, което за това лято може би е учудващо. Стрелях с автомат “Калашников”, облечен в маскировъчна униформа на ловец. Целия ден гърмях толкова много, колкото не съм през целия си войниклък.Тогава установих, че съдбата ми го връща затова, че бях войник в ДНА “Пловдив” и не носих оръжие. Стрелях от 6 часа сутринта до 9 вечерта - на жега, на слънце. Съдбата не забравя. Другото, което ми направи впечатление, е, че всеки от водещите актьори си има отделна каравана. Аз също имах такава - с климатик, с разхладителни напитки и когато не снимаш, ти си там. Пише ти името, влизаш си вътре, климатикът си работи. По време на снимките,

докато чакам между
дублите, идваше
човек, който
ми държи чадър над
главата да не
слънчасам

И преживях нещо, което никога не ми се е случвало. Последен кадър, режисьорът дойде, поздрави ме и всички започнаха да ми ръкопляскат сред руините на Кремиковци. Като на представление.

- Във филма е трябвало да говорите на руски. Как се справихте с подготовката?
- Слава богу, че знам руски. По време на социализма ни натискаха да го знаем. Наложи се да го опресня малко, но мога да чета и разбирам. Трудно ми беше, защото го говоря рядко. Седнах и се справих със сценария сам.

- Кога се очаква да излезе филмът по кината във Франция?
- На месец по кината там излизат 20 нови френски филма, което е не по-малко от 200 на година. За това се чака в самата разпространителска агенция време, за да се намести съответният нов филм в плана.

- Имали сте покана да участвате в нов български сериал. Какъв е той?
- Да, като приключих със снимките на “Изгубени в света”, получих покана да се включа в комедиен български сериал. Много се зарадвах, защото ми бе мечта да работя с тези хора - млади и много талантливи. Бяха ми дали първа серия. Ролята е на български олигарх. Все едно е писана за мен. Даже героят е нисичък, искам да кажа строен миньон, и е на моята възраст. За жалост, впоследствие се появиха финансови проблеми и работата по филма спря. Това е, така да се каже, неуспешният ми проект за тази година, но сценарият няма как да остарее, защото едва ли олигарсите в България ще изчезнат. Засега нещата са стопирани, но се надявам да мога да изиграя и този олигарх.

- Възстановявате постановката “Обир”. Връща ли се Ева Тепавичарова в нея?
- Да, ще я играем в Народния театър. Ева Тепавичарова се връща от майчинство и ще възстановим пиесата. Преди това имаше проблеми със “Сълза и смях” - кога го играем, кога не - веднъж в месеца.

- Изиграхте моноспектакъла си “Какво става” на десетки места, много от които и извън граница. Продължава ли да се радва на такъв огромен успех?
- На 8 и 9 октомври ще го изиграя в Силистра и Добрич. Ще бъде много интересно, защото никога досега не съм представял моноспектаклите си там. За тях ще подготвя нещо специално, нещо, което правя в чужбина - ще създам нов спектакъл с компилация от най-добрите си монолози. След това, в средата на този месец, ще играя “Какво става” в Българския културен център в Прага по покана на нашите сънародници, а в края на ноември - в Брюксел.

- Когато имате покана за чужбина, приемате с голям ентусиазъм. Правите го, защото се стремите сънародниците ни извън граница да не забравят за българското ли?
- За мен е хубаво, защото тези срещи са много сърдечни. От друга страна, е прекрасно и за тях, за да се почувстват за час-два българи, да заживеят с нашите проблеми, въпреки че те са много добре запознати.
Тук, за наш резил, ние нямаме магистрала, която да ни изведе до Ниш, откъдето започва друга, която те отвежда до Лондон. А ние нямаме връзка между Ниш и София, защото сме големите тарикати и асфалт не се яде. Надявам се да се направи пътят София - Варна, защото е изключително важен. Тогава ще има повече живот там, а за много хора в Северна България - по-голяма възможност за придвижване.

- В последните години българският избирател доста се отврати от партиите. Би ли настъпил просперитет у нас, ако се превърнем в президентска държава?
- Не. Не съм привърженик на президентската държава, защото не се знае кой може да стане президент. Един човек може да бъде много приятен и обаятелен, но като седне и се завинти на стола, в един момент може да се получи като в Русия: Путин - Медведев, Путин - Медведев. Както казвам аз, в България, откакто се помня, се редуват преход и криза. Според мен това не е демократично. Могат да се разширят правата на президента, но все пак трябва да има някакъв коректив и това да е Народното събрание.

- Вие сте един от най-успелите ни актьори. Какво бихте посъветвали по-младите си колеги, за да са добри в професията?
- Имаме много талантливи млади актьори и аз се радвам, че е така. Оттук нататък зависи и какви роли и късмет ще имат, в какви филми ще участват и как ще се развиват. Хубаво би било пътят им да е осеян с добри пиеси, режисьори и пълни салони. Да не се разделят бързо с театъра заради забавни програми или участие на други места. Театърът ти дава възможност да се срещнеш с най-добрите образци на световната драматургия. Това бих им казал - да работят много и да държат на професията си. Заради самия факт, че природата те е създала човек с талант и ти е дала дарба, ти си задължен пред хората.

Ако човек се отнесе
лекомислено към
дарбата си, това е
престъпление

- По-младите ви колеги черпят ли опит от вас?
- Да, случвало се е. Съветвам ги много да играят, защото така по-лесно ще се справят с неувереността си и ще постигат успехи. Невероятно хубаво нещо е и то се случва един път в този живот - да си млад. От по-младите на сърце ми е Димитър Рачков, защото аз го открих за “Клуб НЛО”. Навремето го гледах във ВИТИЗ и след това го поканих да играе при нас. Той много се изненада, когато ме видя, че го чакам след представлението, и още на другия ден се включи в “НЛО”.

- Когато вие бяхте в началото на кариерата си, от кого се учихте?
- Когато бях млад, на мен са ми помагали актьори като Константин Коцев, Парцалев, Калоянчев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова. Тодор Колев ми е помагал много. Даже изявено ми е помагал, защото ме покани в една музикално-сатирична група “Иръпшъните”, която прерасна в цяло шоу. Тодор Колев, естествено, бе фигурата, около която се въртеше всичко. Покани ме, защото бях завършил ВИТИЗ и тогава за първи път усетих радостта от препълнените салони, вниманието на публиката. Леко започваш да се чувстваш звезда, но все пак, когато до теб е Тодор Колев, внимаваш. (Смее се) Когато си мечтаех навремето в село Мамарчево да стана актьор, никога не съм си представял, че мога да стана така популярен.

- В кои градове театрите са в най-добро състояние?
- Много ми е тъжно, че пловдивският театър, който изгоря преди няколко години, все още не е ремонтиран. Готов съм дори да участвам в представления и благотворителни концерти, за да мога да помогна по някакъв начин. Колегите там играят в Дома на културата, но не могат на собствената си сцена толкова години след пожара. Ето едно място, на което трябва да се помогне в такъв хубав град, който сега стана и столица на културата.
Общо взето, почти навсякъде другаде сцените са в много добро състояние. В Бургас направиха голям ремонт. В Хасково е добра сцена и е много красиво. В Пазарджик също.

Във Фестивалния комплекс във Варна има нужда от ремонт на самата сцена, защото тя, откакто е направена, не е пипната. А мястото е много хубаво. Трябват повече пари, които да се отпускат както за ремонти, така и за да се развива постановъчната дейност, да се правят повече пиеси. От всички печалби, които реализира Министерството на културата, ние, театрите, връщаме най-много пари. Примерно, ако печалбите са 15 милиона на година, 11-12 са от дейността на театрите, защото ние получаваме бюджет за годината, а продажбата от билетите се връща в Министерството на финансите, в хазната. Понеже театрите в България работят непрекъснато, за това те съумяват да получат такъв голям обем печалба, който се връща в държавата. Така че ние не сме на загуба - само да получаваме пари и нищо да не връщаме.

- Тази година станахте дядо на малката Катрин. На кого е кръстена?
- През 2014 г. в живота ми се случиха две щастливи събития в личен план. Синът ми Александър се ожени за дългогодишната си любов Александра. В края на юни ни се роди и внучката ми Катрин. Много е сладка. Аз и Ели искахме да се казва Катерина. Искахме да я кръстим така, защото е много хубаво име. Младите решиха, че по-комуникативно ще бъде Катрин. И така, сега си имаме Катрин Мамалева, която плаче, храни се, смее се. Много се смее с дядо - с хълцане, със затваряне на очи. Голяма радост е. Да ни е жива и здрава. Нося си я на ръце, разхождам я с количката. Мога да призная, че тя е голямата ми слабост.

Интервю на Юми Реджеб