Момчил е роден през 1993г. в Русе. Завършил е елитната Математическа гимназия „Баба Тонка” със златен медал. Носител е и награда „Русе 21 век”. Завоювал е десетки медали и отличия от международни състезания по астрономия, физика и математика. От 2012г. е студент в Масачузетски технологичен институт.

Вече трета година си в Масачузетски технологичен институт. Беше ли достатъчно това време, за да се адаптираш?
MIT (Massachusetts Institute of Technology)осигурява ориентационни програми за първокурсниците, преди започването на първия им семестър, което улеснява адаптацията. Освен това, американската култура е интернационален микс, където всеки може да намери своята ниша, а и имам колеги българи, с които се наслаждаваме заедно на балканските си вкусове. Помня, че колкото и да ми беше мъчно за дома в началото, след като започна семестъра, имахме толкова много работа, че не ни оставаше достатъчно свободно време за меланхолични изблици!

С какво ти беше най-трудно да свикнеш?
Това, което ми беше най-трудно в началото беше да свикна с огромния обем домашни и академични задължения, които имаме в университета. За да си успешен тук, трябва да имаш много добро усещане как да си разпределяш на времето - кога ще учиш, кога ще спиш, кога ще пишеш домашни, и т.н., защото задълженията са много, а денят е само 24 часа! Със сигурност, това е едно от най-ценните умения, което придобих тук.

Коя от дисциплините, с които си ангажиран в момента те провокира най-много? Остана ли астрономията твоята страст и изобщо към какво точно си се насочил като специализация?
Все още се занимавам с астрономия, но вече участвам професионално в изследователски проекти, паралелно с курсовете в университета. Преминах от другата страна, вече не съм само запален ентусиаст. От предметите, които взимам тази година, теоретичната физика ми допада най-много, заради математическата й изчистеност и красота в изводите й.

Къде се виждаш след университета (като професионална реализация)?
Бъдещите ми планове са да продължа да се занимавам с наука. Този жизнен път преминава през защитаването на бакалавърска и докторантска степени, а след това и заемането на постоянна позиция на изследовател/професор към някоя институция. Тъй като следващата стъпка е докторантурата, вече съм започнал да проучвам възможните места за кандидастване, както и съответните процедури по прием.

Опция ли е за теб завръщането ти в България? Какво от България и по-специално от Русе ти липсва най-много?
За сега, за жалост, не. След години, когато вече ще има с какво да допринеса, може би ще размисля, но до тогава има много години пред мен. А и обстановката за развиване на фундаментална наука в България е все по-неблагоприятна, което кара все повече бъдещи колеги да емигрират.

Продължаваш ли да поддържаш връзка с преподавателите и съучениците си от МГ „Баба Тонка”?
Да, поддържам добри връзки с близките си приятели от гимназията и всяка ваканция, когато се прибирам в България, се събираме. Старая се да поддържам контакт и с преподавателите си от училище, защото са невероятни хора и все още имам какво да науча.

Какво е посланието, което би искал да отправиш към твоите връстници в България?
Единственото послание, което искам да отправя е едно от мототата на MIT - “Work hard, play hard!” (в превод “Работи усърдно, забавлявай се здраво!”), защото то илюстрира най-добре живота тук. В живота нищо не идва само; човек трябва да си го извоюва сам с много труд и упорство. И разбира се, после трябва да му се наслаждаваме още по-пълноценно, защото иначе защо го правим?!