24 г. Атанас Вълев не се е разделял с китарата си в САЩ. Но не на нея се дължи сбъднатата му американска мечта, а на българското кисело мляко.

“Гласувайте за Вълата!”, “Той е на крачка от големия успех, да го подкрепим!”, “Браво, Насе, с теб сме и се гордеем!”

Това гласят посланията във фейсбук на сънародници, които призовават българите от цял свят да дадат рамо на пловдивчанина. Със своето кисело мляко “Тримона” той е финалист в престижния конкурс “Произведено в Америка”, организиран от влиятелната тв водеща и бизнесдама Марта Стюарт. Гласуването приключва на 13 октомври, а на 17-и обявяват победителя.

“Ако спечеля, първото, което ще кажа на тържествената галавечеря, е, че съм българин
и съм роден в един от най-древните градове в света - Пловдив. Пробивът на българското кисело мляко в САЩ ще е голяма реклама за този наш продукт. Най-популярните медии ще говорят за него”, убеден е Вълев. Оценява шансовете си като много големи.

“Удивен съм от солидарността на сънародниците ни в Америка. Отвсякъде се обаждат и заявяват подкрепа. Такова въодушевление срещам за първи път след четвърт век емигрантски живот. Нашенци непрекъснато излизат с възвания: “Вижте, хора, гласувайте за Наско Вълев! Направил е нещо, което заслужава адмирации”, разказва авторът на мляко “Тримона”.

Кръщава своя продукт на родния си град - Тримонциум е римското наименование на Пловдив. Пътят до киселото мляко за Наско е дълъг. “Изобщо не съм си представял преди 24 г., че ще се занимавам с производство на храни”, признава той.

На 16 април 1991 г. се качил на самолета и пристигнал в Америка. Дошъл по програма за обмен на агроспециалисти. Вълев е завършил Висшия селскостопански институт в Пловдив, специалност “Субтропично земеделие”.

“Струваше ми се екзотична наука. Казах си: “О, какъв кеф! Ще работя един ден из плантациите на Южна Америка. Но никога не съм бил луд на тема фермерство”, разказва Наско. Кандидатствал първо стоматология, но балът с малко не му достигнал и той се прехвърлил за агроном, допълва майка му Пенка Вълева.

Според нея синът й от малък бил упорит и каквото захванел, не оставял. “Като ученици с Вълата се срещнахме в кукления театър към Дома на транспортните работници - бяхме кукловоди”, връща се в далечните години неговият приятел, сега главен редактор на радио “Пловдив”, Марин Данев. Той твърди, че Наско имал 3 любови.

“Първата му беше футболът и още го държи. От сутрин до вечер риташе, дори беше в юношеския отбор на “Ботев”, описва Данев. Втората любов на Наско е театърът. Като студент изиграл няколко роли в театър “Проблем 13” на Пловдивския университет под режисурата на Младен Влашки. “Наско е артист по рождение - третата му любов е музиката - свири на китара и пее изумително добре”, твърди Данев.

Когато тръгнал за Америка, Вълев взел китарата си, а в куфара с багажа пъхнал и два буркана българско кисело мляко. Те се оказали решаващи за бизнеса му. Първо работел в оранжерия, после във ферма, а след това свирил по барове в Ню Йорк.

“Като младеж участваше в група “Дилижанс”, свиреха кънтри, много ги харесваше Георги Минчев”, припомня майката на Вълев. Понеже заминал в САЩ без зелена карта, нямало
как да се върне.

Написал на любимата си, че е спечелил пари за нова китара и за обратен билет. “Не ми говори за връщане, а оставай там и гледай и мен да вземеш”, отговорила му Диана Добрева, която става негова съпруга. Сега имат 2 деца - Нански, която е вече журналистка в ТBS, и 14-годишния Дилън.

17 г. Наско не може да види близките си. В мига, в който се сдобива със зелена карта, си купил билет за България. 2009 г. за първи път стъпва на родна земя. “Манията и фукнята са му чужди. Не е човек, който се прави, че е забравил българския, или пък да говори с акцент. Не е мръднал нито като визия, нито като отношение към близките”, категорични са пловдивските му приятели. За тях той е успял човек с прекрасно семейство и с реализирани идеи отвъд океана.

Когато майка му отишла да го види през 1995-а, той  заръчал обезателно да му донесе кисело мляко, за да си подмлади закваската. Успоредно развил бизнес с български кебапчета, кюфтета, карначета и луканка “Тримона”. Те също се продавали като топъл хляб сред сънародниците ни, които били петимни да опитат от родния вкус.

“Около 5 г. ги произвеждах, но вече не са ми основен бизнес. Правя само за много стари клиенти, на които не мога да откажа”, твърди Вълев. Сега хвърля сили да наложи на необятния американски пазар кисело мляко “Тримона”. И в голяма степен е успял. Пробил е в най-реномираните вериги за екохрани в Ню Йорк и Кънектикът, където на рафтовете е нареден този продукт.

“Да, лесно е да влезеш в магазина, но трудно е да докажеш на клиентите, че трябва да посегнат към рафта и да предпочетат твоето мляко. Лично съм участвал в над 200 промоции. На практика съм прекарал година и половина в магазините, където приканвам хората да го опитат.

Някои се мръщят: “О, много ми е кисело!”. Други възкликват: “От години го търся! Най-после го има”, разказва пловдивчанинът. Оказало се, че повечето клиенти харесват българското мляко. Тайната му се крие в оригиналната закваска и най-вече в качествената суровина.

“Кравите не ядат царевица, а пасат чиста трева. Затова казвам, че моето мляко е най-хубаво и здравословно”, твърди Вълев. Според него мит е, че то се получава единствено в България. Все още обаче гръцкият йогурт бил №1 в САЩ. Вълев е категоричен, че то няма качествата на “Тримона”.

“Имам усещането, че той ще успее”, казва Пенка Вълева. “Майко, от цяла Америка, дори от Австралия ми се обаждат и ме подкрепят в конкурса”, окуражавал я синът й. Възрастната жена, от една страна, страда, че двете  деца са в чужбина. Но от друга, се радва, че те успяват там. Сестрата на Вълев Росица от години е в Испания.

“Нямам идея с какво щях да се занимавам, ако бях останал в България. Китатарата и сега е до мен - от време на време я вземам и свиря каквото ми харесва”, обобщава пловдивчанинът.