Коалиция? Каква коалиция?

Бъдещите арабски партньори в борбата срещу "Ислямска държава" (ИД) в най-добрия случай биха казали: "Може би".

Египет, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Йордания и други арабски режими, свързани със САЩ имат основателна причина да се борят срещу джихадистите, които заплашват хватката на техните лидери върху властта. Но те вече не се доверяват на Америка да ги води: Твърде много пъти ги подведохме през последните 5 години.

Катар, от друга страна, от дълго време поддържа екстремистите, които са почти толкова лоши, колкото ИД. Да, напоследък започна да се прави, че има готовност да изгони лидерите на организацията "Мюсюлмански братя" и техните идеологически водачи, които вдъхновяват джихадистите в региона. Тези проповедници обаче отдавна са гости там. Емир Тамим бин Хамад Ал-Тани няма лесно и бързо да започне борбата срещу тях.

В Турция премиерът, превърнал се в президент, Реджеп Тайип Ердоган няма дори да се преструва: неговата ислямистка идеология е много близка до тази на някои от най-страшните джихадисти в региона; без значение дали страната му е член на НАТО или не, той няма да ги изостави.

Иран и Сирия са щастливи да ни видят как се бием с техните врагове, дори когато спонсорират техните любимци шиитските терористи. Администрацията на Обама обаче разбира проблемната натура на всеки открит съюз с режими като тези в Техеран и Дамаск. Всяко споразумение с тях се прави с намигване, а не като явен съюз.

Европейските съюзници също са колебливи: британският премиер Дейвид Камерън е нерешителен. Франция иска сама да си бъде командир, а не да следва инструкциите на Америка.

Всеки казва на Обама "Разбира се, на ваша страна сме", но когато дойде време да се покажат действия, думите са "Ами-и-и сами сте".

Защо?

Защото правенето на коалиция не допринася към военната стратегия. В най-добрия случай тя е средство да се упражнява добре изградена стратегия. А да се обявиш за лидер на коалиция не те прави водач, трябва да покажеш, че ти водиш.

Миналата година принудихме френския президент Франсоа Оланд да загрее двигателите на изтребителите "Мираж" в очакване на война в Сирия. После Обама промени тона си. Оланд, който намекна за започване на война, беше шокиран. Не е чудно, че сега се колебае: Изигра ме веднъж…

Други съюзници, готови да се присъединят към Обама миналата година, сега също се чудят, търсят знаци, че той няма да ги изиграе за втори път.

Преди всичко, всеки чака Америка да покаже какво ще направи след речите и водените срещи от държавния секретар Джон Кери. Какво планира да направи Обама?

Знаем какво няма да направи: Да изпрати американски войници на терен. Знаем, че Америка търси войски, които да се противопоставят на ИД, докато тя ги подкрепя по въздух. Знаем какво иска да направи Обама, май. Иска да унищожи ИД. Знаем, че той гледа на това уж като на "война" срещу някакъв вид зло, което прилича на "рак".

"Ние сме във война с ИД, също като и с "Ал-Кайда", каза пред Сената министърът на отбраната Чък Хейгъл. "Унищожението на ИД ще изисква нещо повече от само военни действия. Ще трябва да има политически прогрес в региона и действителни партньори на терен в Ирак и Сирия", добави той.

Това е вярно, но далеч не звучи като призив "На оръжие". Реториката на Вашингтон не може да убеди хората да застанат зад теб и да изложат живота си на риск. Обама и военните му съветници още не са показали, че ще участват, когато се стигне до война срещу новата глобална джихадистка заплаха.

Следващата седмица, когато Обама ще бъде в Ню Йорк, за да даде старта на ежегодната говорилня в ООН, нашите дипломати ще дадат тласък на дипломатическите усилия за създаването на коалиция. Дори може да успеем да приемем в Съвета за сигурност резолюция срещу ИД с рязък тон. А, и както на всички събрания на ООН, ще приемем резолюции за промяната на климата, борбата с вируса Ебола и т.н.

Джихадистите от ИД, междувременно, няма да спрат да размишляват върху саркастичните забележки на Обама от миналата седмица, че те не са нито ислямска, нито държава. Вместо това, те ще удържат владението си върху големи сунитски територии от Сирия и Ирак, които вече завладяха. Ще продължат и да завземат още земи. С всяка победа все повече западни джихадисти ще се вливат в редиците им.

А нашата коалиция? Тя няма да бъде създадена докато не отбележим няколко значителни победи. За да постигне това, Америка ще трябва да измисли военна стратегия, която да отива много по-далеч от едничкото желание да поведе коалиция. /БГНЕС

----------

Автор на текста, публикуван във вестник "Ню Йорк Поуст", е Бени Авни.