"Сървайвър", "Столичани в повече", "Комиците", "Дървото на живота", "Нека говорят" - едни от най-качествените тв предавания и сериали са на продуцента Евтим Милошев, който управлява компанията "Дрийм тийм" заедно с партньора си - известния актьор Любо Нейков.
Милошев е роден на 2 май 1968 г. в София. Завършва Строителния техникум, след казармата и ВИАС със специалност геодезия. Малко след като напуска "Шоуто на Слави", за кратко е и строителен предприемач. После пак се връща към телевизията с продуцентската си компания.
Живее с Христина Апостолова, синът им Петър е на 2 г. и 8 месеца.


- Г-н Милошев, етикетът за "Сървайвър" е, че това е най-гледаното тв риалити. След 5-годишна пауза новият сезон има ли шансове да е още по-успешен?
- Би било самохвалство, ако кажа, че ще е най-успешният. Това може да се случи след края на последната серия, когато резултатите са налице. Но това наистина е най-доброто шоу, което сме правили някога в "Сървайвър". Първо, като съдържание. Единият отбор е от бивши участници, които дойдоха да вземат своя реванш. Повечето от тях са били финалисти и са имали възможността да спечелят, но нещо не им е достигнало.

Втората причина е, че този сезон е най-добрият като продукционно качество. Снимаме на Full HD. Само въздушните снимки да погледнем, пак е нещо безкрайно впечатляващо. За първи път ги правим с т.нар. синефлекс - това е камера, която се закача на хеликоптер, има жироскопно устройство, така че кадърът да е стабилен.
Операторът на въздушните снимки се казва Питър Томпсън - един от тримата най-добри оператори на синефлекси в света. Той е новозеландец и е човекът, снимал "Властелинът на пръстените".

- Не е ли скъпо да наемете оператор от такава класа?
- Естествено, че е скъпо. Но късметът е, че този човек в онзи момент беше свободен да снима за "Сървайвър" и да покаже цялата красота на острова, където бяхме. Изглежда впечатляващо. Всеки един кадър е наш, няма нито един, който да сме купили отнякъде. Както гласи един от най-ярките изрази за "Сървайвър", трябва да го видиш, за да си сигурен, че съществува.

- Четири месеца на тропически остров звучи като ваканция мечта. Леко ли се работи на такова място?
- Напротив, беше много трудно, защото направихме пауза от 5 години. Имахме и финансови ограничения, защото форматът е скъп. Най-сложна беше организацията, както и фактът, че местните не говорят друг език освен местния кхмерски. Досега навсякъде, където съм снимал, местните са или испаноговорещи, или англоговорещи. Работихме с преводачи, но е много сложно така да управляваш екип, защото без местните е невъзможно да се оправиш с продукцията.

- Колко души местни бяхте наели?
- Над 100 човека. Иначе целият екип е международен. Продукционната компания, с която работихме там, произвежда френския "Сървайвър". Тя е разработила тази локация. Имаше още аржентинци, колумбийци, оператор кубинец за всички подводни кадри, мексиканци, полякиня, двама филипинци лодкари.

- Защо наемате чужденци, българите не могат ли да вършат същата работа?
- Защото тази работа е специфична, опитът е нещо изключително важно. Когато тръгвах, не можах да осигуря същия екип от България, с който съм снимал предишните сезони. С новите правихме репетиции, инструктажи, но

още на първия
снимачен ден имах
много критична
ситуация

Обадих се на трима ключови оператори от Би Ти Ви и им казах: "Имам страхотна нужда от вас. Утре трябва да сте тук на терена." Прави сметка, че там времето е напред със 7 часа. Те успяха да си опаковат багажа и да минат през ваксини и медицински прегледи - в 8 ч вечерта ги чакаха в болницата. Взеха билети и на другия ден наистина бяха на острова.

Това никога няма да го забравя, то е безценно. Затова преживявам "Сървайвър" емоционално. Тук всичко е лично.
В нашия случай е още по-специфично, тъй като оригиналният формат е 13 серии, а ние правим 52 едночасови епизода. Тази адаптация е българският принос към формата. Отделно има студио на живо, което тази година ще се води от Христина Апостолова (жена му, която е продуцент по игрите и главен редактор на формата - б.а.).

- Как ще се излъчват епизодите?
- 4 пъти седмично, това е програмното решение на Би Ти Ви.

- Страх ли ви беше да снимате "Сървайвър" отново? Голямата пауза от 5 години заради смъртта на Нончо Воденичаров ли беше, който почина по време на снимките във Филипините от инфаркт?
- Няма връзка между трагичния инцидент и голямата пауза. Иначе, разбира се, че ме е страх. Много по-предпазлив съм. Всяка игра и ситуация се премислят извънредно. Заради сигурността свалих поне 10 атрактивни игри само защото се опасявах, че някой може да се контузи.

Но повече лекари например не е имало. Начинът, по който се съставя екипът и се обезпечава безопасността, е част от т.нар. библия на формата и е нещо, което се продава с лиценза. Например, ако вземем повече лекари на терен, по-скоро биха си пречили, отколкото да помагат.

Светла му памет на Нончо, беше страхотен човек и приятел, но е имало да става, случило се е. Човек може и на улицата да получи инфаркт и много по-късно ще дойде медицинската помощ, отколкото в "Сървайвър". Но това нищо не означава, божа работа е.

- Освен неразбираемия език имаше ли други трудности в Камбоджа?

- Беше притеснително, защото бюджетът ни беше толкова ограничен, че не позволяваше и стотинка непредвиден разход. А се намираме в чужда държава и всичко е срещу тебе. Не познаваш нищо - нито езика, нито климата, нито нравите, всичко е различно от твоя живот. В тази среда трябва да се бориш и оцеляваш буквално всеки ден.
Само един пример. Камбоджа е сърцето на будизма. На снимачната площадка имаше поставен най-обикновен будистки символ, който лесно можеше да бъде преместен. Но местните хора не се съгласиха, а трябваше да го скрием, защото според разказа участниците са на пуст остров. Затова засадихме в кръг около него растения. Там е тропик и те избуяха буквално за две седмици.

- Защо "Сървайвър" не се прави в България?
- Защото част от идеята на "Сървайвър" е да бъде на екзотично място, далече, да знаеш, че си абсолютно сам, откъснат от близките си. Когато си в България, винаги си на една ръка разстояние от дома, всичко ти е познато.

Като остров обаче това беше най-красивото място от всички, където някога съм бил. Казва се Ко Ронг. Ако всичко върви добре в Камбоджа, която в момента е в невероятен подем, убеден съм, че след 10-15 г. това ще бъде световна топдестинация. Съседният остров е скъпият курорт, който се прочу покрай ваканциите на Анджелина Джоли и Брад Пит.

Цветът на океана е тюркоазен, белите минерални пясъци са пеещи - скърцат особено, когато ходиш по тях. На острова има още няколко плажа, интересни с цвета си - едните са патешкожълти, другите - керемиденочервени.

- Местните как се държаха с вас?

- Имахме невероятна подкрепа от държавата. "Дрийм тийм" подписа договор с Министерството на културата на Кралство Камбоджа и това се случи на свръхофициално събитие. Аз отидох с ленена риза, ленени панталони и брада, нямах представа колко ще е представително. Там между другото не харесват брадите.

За случая взех сако
назаем

Подписахме с министъра на културата и получихме специален документ, който ни отваряше всички врати. Така правителството ни даде пълна подкрепа за снимките. Правят го, защото знаят, че предаването ще се гледа в България. За тях България е европейска държава, престиж, че тяхната култура ще бъде популяризирана тук. Държавата знае, че "Сървайвър" им носи популярност и инвестиции. Ще ми се и в България да се мисли и работи по този начин.

Всички си тръгнахме с толкова добри чувства към Камбоджа и хората там. Те са усмихнати, мили и смирени. Живеят по-изостанало от България, тяхната столица е по-малко развита от София. Но не можеш да си представиш колко щастливи изглеждат.
Защо ние изглеждаме толкова нещастни, защо сме тъжни и така негативно гледаме на света и на всичко около нас, защо не се обичаме, защо се мразим?

- Защо?
- Нямам отговор. Просто се питам какъв е проблемът на нашето общество.
Една седмица бях и в Южен Виетнам. Не можеш да си представиш там пък за какво става въпрос, за какъв разцвет и енергия. Навсякъде виждаш хора, които работят с усмивка. Това е държава, която скоро ще стане 100 млн., огромен пазар.

Беше културен шок, защото моят спомен е за онези виетнамци, които бяха привнесени у нас в края на комунизма, работеха в строителството и в социалната стълбица бяха на дъното, след циганите дори. Бяха буквално роби. Падна комунизмът и те станаха силен криминогенен фактор. В т.нар. виетнамски общежития беше черният пазар, ставаха убийства. Под силата на обществения натиск България изгони тези хора. В моето съзнание това беше Виетнам. Но отидох и видях.

От границата до Хошимин (бивш Сайгон) пътувах 6 часа с кола и за секунда дори не зърнах пустееща земя. Тръгни с кола из България. Когато излезеш от София или не си в няколкото големи града, навсякъде виждаш места, обвити в забвение, тъжни села и разруха. Усещаш, че някога е имало живот, който днес се разпада и умира.

При нас взаимоотношенията между хората, публичното говорене, средата са отровени. Това е демотивиращо. Стана шаблон, че всичко лошо идва от политиците. Иначе ние сме много готина нация, работлив народ, но са ни калпави политиците и това е бедата на България. Не, всички ние сме бедата на България. Ние не се обичаме.

Ние се мразим
откровено, с кеф

Преди време гледах френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан в "Панорама". Бойко Василев го попита: "Вие като посланик презентирате ли България като място за инвестиция?" И той каза нещо просто: "Как да го направя, когато мечтата на вас, българите, е да пратите децата си да учат в чужбина и да останат там. Вие не искате вашите деца да се върнат, а искате чуждестранните инвеститори да дойдат."
Това го каза човек, който е приятел на България. Неговата жена е българка и той говори на български.

- Докато бяхте в Камбоджа, Росен Петров напусна в ефира изненадващо "Нека говорят", за да стане политик. Бяхте ли предупреден, че това ще се случи, вие сте му продуцент?
- Там научих. Единственото нещо, което мога да кажа, е, че ако бях тук, може би нещата нямаше да се развият така. Оттам насетне това за мен е затворена страница. Предаването продължи с Жени Марчева. Да, имаше сътресение, защото хората бяха стресирани от тази постъпка. Би следвало не аз да говоря за нея, защото всеки сам трябва да отговаря за действията и решенията си.
За този случай "Дрийм тийм" беше санкционирана финансово и ние надлежно си платихме глобата.

- Каква беше цената?
- Това са търговски отношения и не е коректно да го коментирам. По-важното е, че веднага заявихме нашата позиция и се разграничихме от постъпката, за да не остане петно върху компанията и телевизията.

- И предаването вече го няма.
- Това, че предаването вече не е в програмната схема от тази есен, е нещо, което все още не мога да коментирам, защото самият аз го научих с изненада твърде скоро. За себе си нямам нито отговор, нито готовност да го коментирам.

- Вие самият имате ли желание да влезете в политиката?
- Досега съм имал 3 сериозни предложения. Като третият път беше много категорично. И не говоря за разни новосформирани образувания. Но не съм ги приемал, защото това не е моето желание. Имам усещането, че ако човек нещо не му вървят нещата, отива и става политик, защото това е единственият бизнес, който е в устойчиво развитие.

- Избухна скандал между Димитър Митовски - продуцент и ваш колега, и неговите актьори, които го обвиниха, че не им е плащал дълго време. Вие написахте декларация за този случай като председател на Асоциацията на тв продуцентите. Кого подкрепяте?
- Вече нямам самочувствието да говоря за тв продуцентството като индустрия, толкова е малък нашият пазар и са ограничени възможностите ни. Макар че би следвало да е индустрия, защото хората, заети в тази сфера, имат принос към цялостната икономика и култура на държавата.

Проблеми при нас има, както и във всяка индустрия. Но тази история влезе в публичното пространство по обиден начин. В интерпретацията на някои жълти сайтове телевизиите изглеждаха некоректни,

продуценти и
режисьори с
биография
изглеждаха като
крадци,

а актьорите - като окаяни хора, които ходят и просят насъщния си. Затова ясно и категорично декларирах - асоциацията на продуцентите не застава на ничия страна, а когато има проблем, искаме той да бъде решен по най-бързия и правилен начин.
Няма спор, че всеки по цялата верига трябва да бъде коректен. Но това са хора, които имат обществен авторитет и са част от публичното говорене, което е част от здравия климат на нацията. Тези хора не бива така лесно да бъдат обругавани. Говоря за всеки човек, който има биография, не само за Димитър Митовски. За него е добре да не забравяме, че възходът на българските сериали тръгна през "Стъклен дом" - сериал, направен от неговата компания и неговите колеги. Той е режисьор на най-гледания български филм в съвременната ни история - "Мисия Лондон". "Под прикритие" на БНТ е друг проект с негово участие, успял комерсиално, продаден на много места в чужбина.

Нека не забравяме, че Искра Донова, от която тръгнаха нещата, е уважавана и талантлива актриса. Тя беше главна героиня в сериала, който аз снимах - "Секс, лъжи и ТВ". Оказа се, че познавам лично хората по цялата тая верига и това ми даде самочувствие да се наема да посреднича за разрешаването на проблема. Тази история трябва да има хепиенд и имам уверението на всички, че това ще се случи. Надявам се този хепиенд също да стане публично известен.

- С жена ви се запознахте на "Сървайвър". Сега как ви подейства пак заедно да правите този формат?

- Ако ме питаш дали направих нов сезон, за да освежа връзката вкъщи, не е така.
Но "Сървайвър" наистина е проект, предаване, шоу, което променя трайно съдбите на хората. Казвам го от първо лице единствено число.

- Четири месеца не виждахте сина си. Трудно ли беше?
- За мен беше много трудно, защото аз все пак съм в категорията млад баща. Но така е за всеки човек, който работи далеч от дома си. Какво да кажат моряците?

Интервю на Паола Хюсеин