Георги ХРИСТОВ
- Ники, помниш ли, че когато преди няколко години тръгна за „Левски“, ти пожелахме да те видим отново зад руля в „Дунав“?
- Да, помня, така беше!
- Добре дошъл! Откъде възнамеряваш да почнеш?
- Преди няколко сезона почнах от нулата, долу-горе и сега се очертава да е така - да градим отбор от самите основи. Разликата е, че чувствам силната подкрепа на Управителния съвет, което ми дава и повече вяра по дългия път, който ни чака. Откъде ще почна? Още утре /днес - б.а./ моят колега Руслан Русев ще събере местните баскетболисти. Тази тренировка ще е от 18.30 часа. Няма да я водя аз, искам да видя отстрани какво могат тези момчета и да реша кои от тях трябва да останат в отбора. Иначе преговарям с 5-6 баскетболисти извън Русе. Няма как да назова имена на този етап и не е редно.
- Разбра ли за завръщането на Николай Николов от „Академик“ /Пд/?
- Да. Подписал договор, преди да стане ясно, че ще получа оферта за треньор на „Дунав“.
- Кой те покани да се върнеш в Русе?
- Обади ми се зам.-кметът Свилен Иванов, после разговарях и с Краси Трифонов.
- Как емоционален човек като Константин Папазов прие новината, че искаш да работиш за „Дунав“? Разговорът трябва да е бил много бурен?
- Не. Разговаряхме много спокойно. Обясних му за какво става дума. Тити ми каза, че и при двата варианта - да остана в „Левски“ и да тръгна към Русе, има плюсове и минуси. Пожела ми приятелски да послушам сърцето си, а времето ще покаже дали е било за добро.
- Интересно - ти беше помощник на Папазов в „Левски“ и на Георги Младенов в националния отбор, а избра да тръгнеш от нулата.
- В интерес на истината се колебах доста и всеки, който би бил на мое място, ще ме разбере. Първо, с „Левски“ щях да се докосна до Адриатическата лига. Сравнен с футбола, този шампионат е като Лига Европа и почти като Шампионската лига. Голямо предизвикателство, голяма тръпка! Идеален повод да завържеш силни професионални контакти! Един треньор може да научи много от мачовете със сръбски, хърватски и словенски отбори, които са голяма класа. Изкушението беше огромно, но аз избрах Русе.
- Защо?
- Може би и емоцията си каза думата. Аз съм от Казанлък, но чувствам и усещам Русе като моя град, като моя дом. Пътувах много, видях много, но когато тръгна към Русе, винаги е някак различно.
- Да се върнем, към първата бразда, която ще се тегли днес. В „А“ група е ясно - ще караме с български баскетболисти. За Националната лига може би ще се наложи да ангажираме чужденци?
- Да стигнем и дотам, но е ясно, че ще се нуждаем от сериозни подкрепления в НБЛ. Чужденци? Може би! Или ще се облегнем на опитни и класни български играчи, които обаче се броят на пръсти. Ето, вие сте свидетели колко страда националният отбор от липса на родно качество.
- Какво искаш да кажеш на феновете?
- Да подкрепят все така „Дунав 8806“ и мъжкия тим на „Дунав“! Ако проектът ни успее, Русе ще се превърне в баскетболен център със силен женски и мъжки отбор. Припомнете ми, но аз не се сещам за друг български град, който би бил уникат в това отношение. А и както казаха Свилен Иванов и Краси Трифонов, някой трябва да играе в новата зала. И не само да играе, но и да радва спортната общественосст на Русе с елитен баскетбол. Това е голямата ни обща цел, заради която си струва да запретнем ръкави.