ГЛЕДАХ преди 2 дена гостуването на Криско в "Преди обед" и малко започнах да му съчувствам. Повече от седмица се разиграва пернишката трагедия около парчето му "Видимо доволни" с Мария Илиева и колкото повече чета и слушам, толкова повече не разбирам къде е проблемът и защо е толкова голям.

На 25 години съм. Като изключим първия ми допир до музика вкъщи, се наслушах в основното училище на Мишо Шамара - соло и в състава на "Гумени глави", а по-късно - "Лошите". Така и не успях да ги харесам, макар че бяха ужасно модерни някъде около 12-ата ми година. Обаче не помня някой да е възроптавал срещу текстовете му тогава, нито пък след това.

Текстовете на Биг Ша бяха нива над (или под - зависи от гледната точка) тези на Криско. Сещам се конкретно за едно негово произведение. Толкова цветущо, че дори 13 години по-късно бих изпитала силно смущение, ако някой ме накара да повторя ред от него. Впрочем в ония години имаше и ъндърграунд рап с не по-малко по брой и смисъл неморални реплики, в които ставаше въпрос за тежки наркотици, леки жени и твърд алкохол. Не помня от коя година е "Жената на шефа" на "Ъпсурт", но там имаше описание в детайли какво точно чуват съседите на една женена жена, и то не благодарение на мъжа, на когото се е врекла във вярност. И Спенс имаше парче за една анти-СПИН кампания, в което една лека жена си иска своето. Но последните изброени са класици и никой не може да им го оспори. Текстовете им са със силно социално натоварени рими.

На 13 г. гледах MTV, понеже българската музика не беше точно в апогея си. Съставях подробен списък с песните, които са ми харесали и искам баща ми да ми свали от нета, понеже не знаех как става. Един ден викна майка ми, за да покаже какво слуша дъщеря . Тя ме гледаше ужасено около минута, докато на заден фон вървеше класиката My Neck, my Bеck. После се окопити и продължи да си върши каквото правеше, без да реагира особено. Изглежда, родителите ми бяха наясно, че една песен не може да превърне момиченцето им в бременна деветокласничка повтарячка.

Истината е, че не телевизията избира какво да ви покаже. Съобщава това, което искате да чуете. Ако например вие я включите в 19 или 22 ч, ще попаднете на новините. Зависи от канала, разбира се, но в тези часове е горе-долу такава програмната схема. А още по-голямата истина е, че децата телевизия не гледат. Наваксват онлайн. От това БГ изпълнителите не губят особено. Факт е, че те не изкарват толкова пари от ротации по музикалните програми и всъщност това слабо ги удря в джоба. И друг факт - Криско и компания пеят по места, в които по презумпция не би трябвало да има 14-годишни. Друг е въпросът, че когато преди 2 години бях в Козлодуй на негово участие в местна дискотека, такива имаше. В ютюб и другите сайтове за видеосподеляния пък всеки може да влезе. Там на всичкото отгоре ти препоръчват какво да гледаш, нещо, което телевизията не прави. Между другото в тия сайтове присъстват и видеа на PETA, в които има кървища, разчленявания на животни и черва по паважа. Същите зловещи образи надничат и от канали като "Анимал планет". Тях зяпат "нравствените" у нас, за чиито очи родните телевизии са недостойни по съдържание. Не разбирам защо това е допустимо, а другото не? Защото в моята ценностна система да са пукаш, бараш и мяташ е смешка в сравнение с картината на убийство на животно. И това независимо от факта, че ти ги показват, за да цъкаш и да се възмущаваш от жестокостта на човека.

Сещам се за Двеминутката на омразата от "1984" на Оруел. Тя е измислен всекидневен ритуал, в който всички партийци гледат пропагандни филми. В тях главно действащо лице винаги е измисленият от партията "народен враг" Емануил Голдщайн. Та в Двеминутката на омразата по регламент всички трябва да бъдат гневни и да демонстрират силната си уж ненавист към първия осквернител на чистотата на партията, който никой никога не е виждал. Неусетно обаче сценарият се превръща в реалност - след първите 30 секунди сбирщината, нямаща идея какво точно мрази, е жадна за кръв, готова да троши кости и да реже глави наред.

Сравнението може би е пресилено, но се сещам за тази част от антиутопията по две причини. Първата е колко дълго продължава съсредоточаването върху най-малкото, което не е наред, най-незначителното на фона на сериозните проблеми. Дразнителят, който блъска оня непреодолим импулс към централната нервна система, живее цифром и словом 2 мин.

Днес е Криско, утре ще е  някой друг И на него ще направят услуга, без да искат, моралистите, и той ще бъде под прожекторите.

Втората причина е лавинообразната омраза, която се разразява около тия двеминутки. До вчера той беше един от многото, днес някой даде тон и всички го мразим. Заедно. Щото написал някаква песен. Единодушни сме, че вътре се пеят страшни простотии и те ще довършат крехкото съзнание на децата. Друг е въпросът, че малолетните надали са чули от Криско за първи път за пукането и за барането. Излиза, че Криско в момента е много по-сериозен проблем от това, че държавата не може да предостави адекватно и навременно лечение на рака, да речем. Или че за година вече сме с второ служебно правителство.

Музиката не формира личности. Изкуството не възпитава. Не това е целта му. Това е целта на мама и тате, на учителите по психология и логика, на тези по биология и колегите им по математика. Изкуството е само начин на забавление. Добродетелите и пороците не се градят в галерията, на симфоничен концерт или след прочита на тухли класика. Всичко това формира вкус и показва не само че светът не е в черно и бяло, но и колко хиляди, даже милиарди нюанса имат сивото, розовото, синьото, жълтото и т.н. Сухата логика на моралиста ограничава това. Той дали е чувал песента "Анархопоп" на "Нокаут"? Не знам с какво поздравява държавната администрация, но искам да изтупам това парче от прахта и да поздравя моралиста с него. По-точно с един малък фрагмент: "Европейски манталитет с тропически акцент - наш пръв приоритет. На подиума изскочиха хиляди оратори, опиум за масите от консуматори."


Стела Атанасова, журналист от в."24 часа"