Стотици дойдоха днес пред Народния театър, за да се простят с големия български поет, сценарист, драматург и преводач Валери Петров.

Приятели, близки и почитатели на гениалния творец продължават да чакат пред фоайето на Народния театър "Иван Вазов", за да си вземат последно сбогом с един от най-светлите духовни бащи на нацията и да го изпратят в последния му земен път, предаде репортер на БГНЕС.

Валери Петров е от хвърчащите хора и ще продължи да хвърчи около нас, заяви пред БГНЕС Анжел Вагенщайн. Дано някога открием между редовете това, което Валери Петров не беше изрекъл, той ще го изрече и ние ще го открием, каза още Вагенщайн. Още един от хвърчащите хора отлетя. Без него ние станахме още по-уязвими и още по-безсилни пред агресията на шумната посредственост", каза той в присъствието на близките на великия поет. Някога, беше толкова отдавна, Валери опита от трибуната на Великото Народно събрание да озапти и усмири развилнялата се шумна простащина, опитът на мъдрия наивник беше засипан от вълна пошли подвиквания. Той смутено млъкна, учудено и безпомощно се огледа и мълчаливо слезе от трибуната.

Години и години след това този посланик на доброто продължи да разказва своята приказка. Със своите творби той надвика агресивната простащина. После виждах в очите му все по-нарастваща тревога и безсилие. Видях как в шумотевицата великият поет все по-объркано да се оглежда и после внезапно слезе от трибуната на живота, този път, завинаги, каза още Вагенщайн.

"С това, че Валери Петров си отиде, още една частица от истинската духовност на България си отива и все по-малко стават пазителите, джедаи, които ни пазят от чалгата, трябва да се замислим над това и да продължим да създаваме нова духовност", убеден е актьорът и председател на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев. "На мен Валери Петров ми подари невероятния текст на "Ромео и Жулиета" преди повече от 25 години, първата ми роля в "Зад канала", аз направих моя Ромео по неговия превод", призна той.

"Не сме загубили, спечелили сме, че го имаме", смята Татяна Лолова, която също дойде днес в Народния театър, за да се сбогува с Валери Петров. Сега тук ще дойдат всички, които могат, за да му кажат колко го обичат и колко са спокойни, че той е бил и ще бъде с нас и след тези, които се родят след нас, докато има свят. Той беше нещо крехко, малко, но огромно и безкрайно неотиващо си, добави тя. Всичко може да бъде заместено освен таланта, остава винаги една празнина след човека и един огромен набор от съкровени думи, които никога не могат да напуснат българския език, каза от своя страна проф. Боян Биолчев.

Прощаваме се с чародея, вълшебника, достойния гражданин на България Валери Петров, човекът, който понесе без вина всички вини на днешното време. Той беше не само поет, той беше самата поезия, каза пред близките на Валери Петров председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.

Да се прости с Валери Петров дойде и председателят на Организацията на евреите в България "Шалом" Максим Бенвенисти, който положи върху ковчега на големия български творец две камъчета заради старата еврейска традиция, при която в пустинята на гробовете на евреите са се слагали точно толкова камъчета, за да не ги отвее вятъра. "Вятърът не може да отвее това, което сътвори Валери Петров", подчерта той.

Академик Валери Петров почина на 27 август на 94-годишна възраст. Той бе приет във ВМА-София на 22 август след прекаран инсулт и беше в кома няколко дни. Лекарите се грижеха денонощно за него в интензивното отделение.

Валери Петров винаги е бил не само талантлив творец, но и забележителен гражданин. "Полуевреин, полуиталианец, несъстоял се Нобелов лауреат", но обичан поне на 10 езика творец, много повече българин, отколкото много други - каузата му беше духовността, болката му – за нея. Автор на прекрасни стихотворения, сценарист на едни от най-забележителните български филми. Човекът, заради когото много деца искаха да станат пирати след "Йо-хо-хо". Рицар без броня, но със силата на словото.

Валери Петров е роден с името Валери Нисим Меворах. Валери Петров е неговият псевдоним. На 15 години той издава първата си самостоятелна творба — поемата "Птици към север". Стихове печата през 1936 г. в сп. "Ученически подем", а през 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север" с псевдоним Асен Раковски. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар. Той бе избран за народен представител в Седмото ВНС (1990-1991г), но веднага след избора подаде оставка и така и не седна на депутатското кресло.

Валери Петров има много награди и признания: През 2004 година получи Националната награда "Константин Константинов" за цялостен принос в детското книгоиздаване, а година по-късно Голямата награда за литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски". На 19 юни 2006 г., на 86-годишна възраст получи от Министерство на културата наградата "Христо Г. Данов" за цялостен творчески принос и стана Доктор хонорис кауза на Университета по библиотекознание и информационни технологии. На 6 ноември 2007 г. година Валери Петров бе удостоен с престижната държавна награда "Св. Паисий Хилендарски". През 2011 г. получи почетен знак "Марин Дринов" на БАН , а през 2013 г. - наградата Европейски гражданин на Европейския парламент - за принос към българската култура и разбирателството между нациите.

В знак на почит към големия писател публикуваме едно от неговите стихотворения, превърнато в песен от композитора Георги Генков и изпято от Асен Кисимов.

.......

Хвърчащите хора

Те не идат от Космоса, те родени са тук,

но сърцата им просто са по-кристални от звук,

и виж, ето ги - литват над балкони с пране,

над калта, над сгурията в двора

и добре, че се срещат единици поне

от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,

а ний пием коняка си в битов някакъв кът

и говорим за глупости, важно вирейки нос

или с израз на мъдра умора

и изобщо - стараем се да не става въпрос

за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,

не се срещат на тениса, нямат собствен `Фиат`.

Но защо ли тогава нещо тук ни боли,

щом ги видим да литват в простора -

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от рода на хвърчащите хора?

Поклон пред светлата памет на Валери Петров!