Все повече ситуацията около банковата криза в България отива към своето логично развитие. Крайно време е да започнем да наричаме нещата с истинските им имена, а именно - няма казус "КТБ, има казус "БНБ".

От вчерашното решение на съда да пусне с най-леката мярка за неотклонение и последните двама обвинени за длъжностно присвояване в КТБ става ясно, че постепенно всички обвинения катастрофират или поне прокуратурата няма особен успех в работата си по тях. Това не е изненада, тъй като още след пресконференцията на гуверньора на БНБ Иван Искров и приказките за изнесени с чували 206 млн. лева нито един трезвомислещ човек не прие това твърдение.

За всички стана очевадна неадекватната реакция и некомпетентното управление на Централната банка. Управителят на БНБ в продължение на две седмици даваше крайно противоречиви изявления, което доведе до срив на доверието в тази институция. Общество с пълно право няма доверие в нея, наблюдавайки как се управлява Централната банка - неадекватно и некомпетентно.

Тази ситуация доведе до разбиването на няколко дълго налагани от Управителния съвет на БНБ и от лобисти митове за банковата система в България. Рухна митът за "най-добре регулираната и контролирана система". Кой днес би повярвал, че банковата система е най-добре регулираната система, когато управителят на БНБ излиза и твърди, че многократно награждаваната за "Банка на годината" Корпоративна търговска банка се оказва с капиталова дупка? По-късно се оказва, че такава дупка няма или поне не в размерите, за които говори гуверньорът на БНБ. Същият този човек заяви, че липсват кредитни досиета за портфейл от 3,5 млрд. лева, което е поредното абсурдно твърдение. Още по-абсурдно е, когато подобно твърдение е изречено от управителя на Централната банка. Това твърдение също бе опровергано от прокуратурата, а Искров от своя страна поиска специален закон за КТБ. Нека припомним и скандалната пресконференция, на която гуверньорът покани журналисти селективно и остави пред сградата част от тези представители на медиите, които му задават неудобни въпроси. По-късно той се оправда със своето пресаташе.

Всички тези прояви показаха, че този човек не стои здраво на краката си и се намира в странна ситуация, която показва паника и липса на компетентност.

Другата версия е за действията му е твърдението, че може би трети лица, които го използват с определени цели. Това е още по-притеснително, защото означава тотална липса на професионализъм. Как е възможно управителят на БНБ да допусне някой да го използва по начин, който да го направи за смях? Проблемът е, че той не става за смях само в лично качество, но с действията си принизи и институцията, която управлява. БНБ няма никакъв кредит на доверие в обществото и то логично е притеснено, че след като регулаторният орган се е държал неадекватно веднъж, няма гаранция той да не повтори непрофесионалните действия отново.

Винаги съм бил привърженик на еволюционизма, а не на революционните идеи, но в случая с БНБ има прекалено много смущаващи факти не само около Иван Искров, но и около цялото поведение на УС на БНБ. Нито един член на УС не се разграничи от буквално малоумните твърдения на своя управител. Всички те стояха до него на пресконференциите. Беше отстранен от своя пост подуправителят на "Банков надзор", като нито един от членовете на УС не даде изявление по темата и не каза, че и той е съпричастен. Истината е, че всички те са съпричастни. Няма здравомислещ човек в страната, повярвал на приказките на Иван Искров, който се опита да прехвърли цялата отговорност на своя колега. Няма кой да приеме такова обяснение за достоверно. Поведението на останалите членове на УС, включително на Калин Христов, който упорито лансират за управител, по никакъв начин не създават доверие в системата.

Рухна още един мит - за информационната политика на БНБ. Години наред критикуваме Централната банка за това, че управителят, членовете на УС и дори говорителят на БНБ не се появяват пред медиите, относно някои злободневни проблеми. Нека припомня, че БНБ не обели нито дума при убийството на банкерката в Бургас, което е предизвиквано за правната рамка, в която работят банките в България. Правната рамка е в основата на това убийство, тъй като извънредните пълномощия, дадени на банките в България, доведоха до него и до още много други случаи, включително няколко самоубийства.

Искров и ръководството на БНБ доведоха до ситуация, в която дори КТБ да намери начин да отвори врати, голяма част от вложителите просто ще изтеглят своите влогове моментално. Доверието е тотално сринато и това се дължи на факта, че още в самото начало БНБ не постъпи по закон, осигурявайки ликвидна подкрепа за КТБ. Дори да се намери инвеститор или някой от акционерите да налее свеж ресурс, няма гаранция, че утре нови неадекватни действия няма да доведат до същата ситуация.

Чуват се и предложения за национализация на банката. Подобно действие би означавало, че няма друг шанс и никой друг не се е съгласил да налее свеж ресурс, като се предлага този ресурс да дойде от държавата, за да бъде спасена банката, да продължи да работи и след време да стъпи на крака и с притежаваните активи да върне парите на държавата. Тези предложения идват най-вече от заинтересовани страни, които разполагат с депозити над гарантираните от закона 100 000 евро. Те предпочитат бизнес решение и избягвана на фалита, за да спасят своите депозити.

Хората, които доведоха до тази ситуация трябва да понесат своята отговорност, тъй като кризата е не само във вложителите, но и в инвеститорите. Бихте ли инвестирали няколко милиарда, когато знаете как действа регулатора? По моя информация за кризата в доверието свидетелства и факта, че в началото на кризата в Китай са били ограничени плащанията по карти, издадени от български банки. Говорим за безхаберие и пълна липса на професионализъм.

Що се отнася до валутният борд, той работи и няма смисъл да се спекулира с него. Отмяната му може да стане с политическо решение, но не бих искал да съм на мястото на политика, който вземе подобно решение. Кой би рискувал да обезцени спестяванията на населението? Разбира се, има задлъжнели хора, които сънуват отмяна на борда и с две ръце биха го подкрепили, за да се обезценят техните задължения.

Нека припомня много интересен факт - първият закон, внесен от Иван Искров като народен представител бе свързан с отмяна на наказателната отговорност за банкери, които раздават необезпечени кредити. Хората, които може би сънуват падане на борда са взели именно такива кредити. Този закон бе първият, внесен от депутатът Иван Искров, който се прие от тогавашното мнозинство. Днес същият този Искров с помощта на Йордан Цонев внесоха поправки в Наказателния кодекс, които биха поставили под ударите на закона авторът на тези редове. На практика, вместо да преследват онези, които раздават необезпечени кредити, те искаха да се преследват онези, които критикуват това раздаване.

За финал бих искал да обърна внимание на критиката от страна на Стив Ханке към подкрепата на президента за влизането в Европейския банков съюз и искането на Иван Искров за мисия на МВФ. Това е паническа реакция от тяхна страна, която търсят индулгенция за собствените им действия и бездействия. По този начин те признават, че ние сме некомпетентни и неспособни да се справим сами с нещата и се нуждаем да дойде някой от Брюксел или Вашингтон, за да ни свърши работата.