През 2011 г., когато Арабската пролет бе в своя разгар и бунтът в Сирия набираше устремно сила, враговете на Дамаск се надпреварваха да прогнозират скорошния край на режима на Башар Асад, отчасти и с пропагандна цел. През 2011 г. президентът на САЩ Барак Обама уверил иракския премиер Нури ал Малики, че сирийският президент ще бъде свален от власт до два месеца, разкри самият той в интервю за излизащия в Лондон панарабски вестник "Аш шарк ал аусат" през февруари тази година. Малики обаче им възразил: "(Асад) няма да падне, дори след две години." И се аргументирал: "Познавам Сирия добре. Те (режимът) ще се бият, и светски настроените, християните и други са на тяхна страна." Пророчески думи, показващи колко е важно да познаваш добре отвътре един регион, при това толкова сложен като Близкия изток, за да можеш да си позволиш да прогнозираш хода на процесите и събитията, камо ли да ги направляваш.

Конфликтът в Сирия продължи да бушува с пълна сила през цялата 2013 г. При това дори няма изгледи краят му да се зададе на хоризонта. Изминаващата година обаче бе белязана от сериозна промяна на спецификата на конфликта в няколко направления.

Първо, режимът на Асад, който на моменти до средата на тази година изглеждаше в отстъпление, не само успя да стабилизира своите позиции, но и премина в контраофанзива, като постигна редица успехи по места - например си върна този месец изцяло контрола върху магистралата Дамаск-Хомс и постепенно прочиства
контролираните от бунтовниците околности на столицата.

Второ, 2013 г. бе белязана от известно намаляване на насилието, главно в резултат на успехите на правителствените сили. Ако "статистикът на жертвите", Сирийският център за наблюдение на човешките права (СЦНЧП), преброяваше по правило над 100 убити на ден през 2012 г. и голяма част от 2013 г., то в последно време броят на жертвите се понижи чувствително. Това обаче съвсем не е повод за успокоение - известията за зверства, извършени и от двете страни в конфликта, не спират да валят едно след друго.

Трето, силите на опозицията стават все по-разединени и често влизат в сблъсъци помежду си. Отчасти това се дължи на военните неуспехи, които неизбежно водят до падане на бойния дух, но основният фактор е друг: прокарването на все по-ясна черта между подкрепяните от Запада светски настроени бунтовници начело с т. нар. Свободна сирийска армия (ССА) и ислямистите, самите те разделени на свързани с Ал Кайда джихадисти, в голямото си мнозинство чужденци, и на местни фракции, обединени в Ислямския фронт.

Показателна за израждането на бунтовническото движение е статистика на американския вестник "Уолстрийт джърнъл", според която ССА, доскоро водеща фракция, на която западните сили възлагаха своите надежди, се е свила от около 130 хиляди до едва 40 хиляди бойци. За сметка на това Ислямският фронт се е разраснал до около 45 хиляди души. Числеността на екстремистките групировки като Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) и "Джебхат ан Нусра" (Фронт на победата) трудно може да бъде определена, още повече че те не действат само в Сирия, съставени са предимно от чужденци и се вписват в по-общата борба на глобалното джихадистко движение. Според оценка на иракския външен министър Хошияр Зебари, цитиран от Ройтерс, ИДИЛ наброява около 12 хиляди бойци.

Картината става още по-тревожна предвид факта, че екстремистите печелят терен за сметка на ССА. Това дискредитира сериозно бунтовниците в очите на международната общност.

Миналата седмица Съединените щати и Великобритания, които впрочем винаги са имали едно наум със сирийската опозиция, може би поучени от горчивия опит от съседен Ирак, обявиха, че прекратяват доставките на несмъртоносно военно оборудване за ССА. Парадоксът, както отбелязва британското списание "Икономист" в последния си брой от 14 декември, е, че Западът, който доскоро не спираше да повтаря, че не признава режима в Дамаск, и да призовава Башар Асад да подаде оставка, в действителност има интерес от затвърждаване на неговите военни успехи, за да може сирийският химически арсенал да бъде изнесен безопасно от страната и да бъде унищожен в съответствие с международното споразумение, инициирано от Съединените щати и Русия.

Четвърто, ако в началото на годината великите сили изглеждаха все по-ангажирани със сирийския конфликт и той все повече напомняше за противопоставянето между Вашингтон и Москва по време на Студената война, то днес във Вашингтон, Лондон и Париж просто приемат негласно Асад като "нелицеприятна даденост". Дебатът от зимата на 2013 г. за налагане на зона, забранена за полети, над контролираните от бунтовниците райони - по подобие на сценария, по който бе свален от власт през 2011 г. либийският диктатор Муамар Кадафи - сякаш заглъхна безвъзвратно.

Пето, конфликтът в Сирия все по-малко прилича на класическа гражданска война и се превръща в типичен за Близкия изток регионален сблъсък на религиозна основа, който противопоставя режимът в Дамаск и неговите шиитски съюзници - Иран, ливанското движение Хизбула и иракски милиции - на преобладаващо сунитските бунтовници и техните поддръжници - Турция, Саудитска Арабия и Катар.

Повратният момент в сирийската криза тази година бе химическото нападение в предградието на столицата Гута на 21 август. Зловещата атака бе предшествана от ескалация на насилието и засилване на натиска на Запада и сунитските сили в региона върху режима в Дамаск. В началото на септември западната военна интервенция в Сирия изглеждаше неминуема. Последва обаче решителна намеса от страна на Русия, основен поддръжник на Асад, която спаси последния си останал съюзник в региона и набързо прокара споразумение за ликвидиране на сирийския
химически арсенал.

Така, както отбеляза вестник "Уолстрийт джърнъл", Барак Обама допусна за пореден път да бъде пресечена "червена линия", начертана от него. Може би и Западът подцени стратегическото значение, което Сирия (за разлика от Либия) има за Русия. Това обаче е тема на друг анализ...

Своето важно място в пъзела има и временното споразумение за иранската ядрена програма, което, както отбеляза агенция Ройтерс, ще доведе до подобряване на отношенията между Запада и Иран и ще засили позициите на Ислямската република, основен регионален поддръжник на режима в Дамаск. Сделката бе постигната рано сутринта на 24 ноември. Само ден по-късно генералният секретар на ООН Бан Ки Мун обяви, че така старателно подготвяната и толкова дълго отлагана международна мирна конференция за Сирия ще се състои на 22 януари.

Очакванията към форума така или иначе не са големи и провалът му изглежда предопределен. Сирийската опозиция не само е дълбоко разделена, но и поставя условия, които режимът в Дамаск категорично отказва да приеме - на първо място президентът Асад да се съгласи да подаде оставка. При това външните фактори, на първо място Саудитска Арабия и Иран, които превърнаха сирийския конфликт в регионална "война чрез посредници", разпалват огъня и енергично разубеждават своите съюзници в страната да поемат ангажимент за мир, коментира британският вестник "Гардиън".

И така, светът спазари сирийските химически оръжия и цинично си затвори очите за насилието в страната, сякаш то спря да го вълнува.

Повече от две години и половина след началото на бунта в Сирия равносметката е ужасяваща: над 126 хиляди убити, по данни на СЦНЧП, цитирани от АФП; близо 2,3 милиона сирийци са избягали в чужбина и 6,5 милиона са вътрешно преселени (при население на страната от около 22,5 милиона души в средата на миналата година), съобщи Би Би Си въз основа на статистика на ООН; над 60 процента от болниците в страната са разрушени или закрити, предаде ИТАР-ТАСС, като се позова на световната организация.

Краят на декември традиционно е период на пожелания за по-добра и успешна Нова година. Перспективите пред Сирия през 2014 г. обаче съвсем не изглеждат оптимистично. Силите на режима може и да взеха надмощие, но докато бунтовниците не бъдат окончателно разбити (а това на практика е невъзможно), животът няма да се нормализира. И предвид залога на конфликта в регионален и международен план външните фактори все така ще останат впити като пиявици в изстрадалата и опустошена Сирия.