Идета да си направя татус ми хрумна в края на 2008 г. Преди това 2007 г. в Лондон приех православната вяра с името Манчестър Юнайтед. Реших, че това ще бъде “важното обстоятелство”, нужно на съда, за да допусне да си променя името. За 15 години съм водил 15 дела, за да ми разрешат да приема името на любимия си отбор. Два пъти съм стигал до ВКС, но съм получавал отказ. На поредното дело магистратите отново отсъдиха, че кръщелното ми не е важно обстоятелство. Бях много обиден и унизен, че в собствената ми родина не мога да се казвам с името, с което ме е приела православната църква.

Въпреки че не съм фен на татуировките, започнах да мисля в тази посока. Първо смятах да си татуирам личната карта на челото, но тя не е нещо трайно, утре-вдругиден ще ги сменят. Размислих и реших да си направя татус с емблемата на “Манчестър Юнайтед”. Това е нещо вечно. Тогава обаче режисьорът Стефан Вълдобрев, който направи филм за мен, ме помоли да не го правя, докато траят снимките, защото ще му е трудно за монтажа. Решението ми да предприема тази стъпка се затвърди след друго дело, което заведох, вече с адвокат, през 2012 г. Свищовският и търновският съд ми отказаха да се казвам Манчестър Юнайтед. Тогава се случи и нещо друго, което много ме обиди. Смених си личната карта, която беше изтекла, и гледам, отпаднало името Юнайтед, което стоеше с тире след фамилията ми Левиджов. Попитах какво е това, а в паспортнаата служба ми обясниха, че имало някакво административно решение. Кой чиновник има право да отмени решение на български съд? Сега ще проуча нещата и ще заведа ново дело за грешката в личната ми карта.

Но да се върнем на татуировката - това е моята демонстрация. Приятели ме питаха: “Защо не на тила, или отзад на главата?” Отговорих, че напук и на инат ще е на челото. Така на личната ми карта ще има тази снимка и ще ми има името. Консултирах се, налага се да я сменя, защото татусът се води “особен белег". Чаках момента, за да свържа татуирането с някакво събитие за любимия ми клуб. Направих го ведно с назначаването на новия треньор на “Манчестър Юнайтед” и с началото на първенството. Така пожелавам успех на тима и казвам на всички, че не се отказвам. Може да ме смятат за всякакъв, но аз съм човек, който си държи на клетвата.

Защо мен ме смятат за куку за това, че си изпълнявам клетвите, а съдиите, които са се клели в Конституцията, а не спазват законите, да са нормални? Отказват ми да се казвам, както искам, а не могат да се обосноват. Ако само едно изречение ми напишат по кой член нямам право да нося това име, ще се откажа и повече няма да водя дела. То е същото, ако някой приеме исляма и иска да се казва Хасан например, да му откажат. Нали това е правова държава, когато законите са еднакви за всички.

Знам, че са ми нарушени гражданските и човешките права, но какво друго мога да направя? Мислил съм да се залея с бензин и да се запаля, но не съм такъв човек, една татуировка е достатъчна!

МАНЧЕСТЪР ЛЕВИДЖОВ - ЮНАЙТЕД