Селяни в Либерия зазиждат живи болните от ебола
Свят
| 13 август 2014, 14:54 | коментара
Хеморагичната треска уби семейството ѝ, разказва Момо Уиле, местният кмет.
Баладжа се намира на 150 километра от Монровия, близо до границата със Сиера Леоне.
По думите на 70-годишния старейшина - белокос и белобрад, с когото АФП разговаря в неделя, момичето живеело мирно и тихо с 51-годишния си баща Абдула Шериф, майка си - Сейдия Пасауи Шериф на 43, и с батко си Барни на 15 години.
На 20 юли обаче у тях бил открит смъртоносният вирус. Обзети от паника, близо
500-те им съселяни започнали да странят от семейство Шериф и алармирали здравните власти
Медиците се забавили, така че хората се вдигнали на протест и препречили с барикади пътя за Сиера Леоне. Щом екипът на здравното министерство най-после пристигнал, бащата бил покойник вече от пет дни, а майката и дъщерята - болни. Тестът за ебола дал отрицателен резултат само при сина.
Санитарният екип вдигнал и погребал тялото на Абдула.
"Наредиха да не се доближаваме до жената и дъщеря ѝ - обяснява Момо Уиле. - Затвориха ги вътре и запечатаха вратите и прозорците."
Сейдия и Фату "плачеха непрекъснато, ден и нощ, умоляваха за храна, но всички ги беше страх" да доближат къщата, където двете бяха останали "без храна и вода", добавя той.
"Майката почина на 3 август и дъщеря ѝ остана затворена с трупа, а на 10 август медиците дойдоха да вземат тялото, за да го погребат", продължава старецът и избухва в сълзи:
"Малката остана сама и само плаче."
Отвън не се вижда какво става в къщата - вратите и прозорците са плътно запушени, установи репортерът на АФП.
Момичешките стенания от време на време разкъсват тишината в опустялото сякаш селце с разбити улички, осеяни с боклуци. Забравени в бързината дреболии са разхвърляни из някои къщи, оставени със зеещи врати.
"Никой не ме доближава"
Втурнали се да бягат, обитателите им обаче били отритнати от хората в близките селища, също обхванати от психоза заради ебола, казва Момо Уиле.
Всички "отидоха в гората. Останах тук с неколцина роднини, чиито семейства също са в гората. Селото просто бе изоставено", добавя той.
Колкото до момчето с отрицателен тест за ебола, според кмета му е забранено да влиза в дома си.
Отхвърлен от селяните, Барни е намерил подслон в една изоставена мрачна къща, където го откри репортерът на АФП - мургав, слабичък юноша с тъжни очи и изпито лице. Носи мръсна, избеляла синя тениска и изтъркани сандали.
"Тук спя и тук стоя по цял ден. Никой не смее да ме доближи. А нали им казаха, че нямам ебола. Щом огладнея, отивам в саваната да потърся зеленчуци",
хлипа момчето.
Потърсен от Монровия по телефона във вторник, Момо Уиле съобщи, че Фату най-накрая е починала през нощта. Сам-самичка, без вода и храна. Не знаел какво става с Барни.
Помолени за коментар, санитарните власти не пожелаха засега да вземат отношение.
Междувременно някои роднини на жертвите на ебола в Либерия сложиха телата на починалите си близки по улиците. По този начин те се опитват да накарат правителството да наложи по-строги мерки за ограничаване на заразата, предаде Ройтерс.
Президентът Елън Джонсън Сърлийф обяви на 5 август извънредно положение в страната заради разпространението на вируса, който по последни данни на Световната здравна организация (СЗО) от 9 август е взел вече 1013 жертви в Западна Африка, 323 от които в Либерия. Само преди дни СЗО обяви епидемията от ебола за глобална заплаха.