Турските гласоподаватели ще изберат пряко държавния си глава за първи път в съвременната история на страната. Това ще се случи на изборите в неделя, а премиерът Реджеп Тайип Ердоган е фаворит за президентския пост.

Президентът на Турция има до голяма степен церемониална роля, но и някои важни правомощия. Очаква се ако спечели, Ердоган да опита да разшири влиянието на президента чрез промени в Конституцията.

Ето кратка информация за 11-те президенти на Турция от основаването на съвременната турска държава през 1923 г.:

Мустафа Кемал Ататюрк (1923-1938) е бащата основател на светската република, която се ражда от пепелта на Османската империя през 1923 г. През 15-годишното си управление като президент той премахва ислямския халифат и провежда големи реформи във всяка сфера. Правителството и образованието стават светски, а целта на Турция е достигане на нивото на западните цивилизации.

Исмет Иньоню (1938-1950). Като поддръжник на идеите и действията на Ататюрк той наследява президентския пост след смъртта му и получава титлата "Командир на нацията", тъй като е избран за постоянен лидер на светската партия на Ататюрк, Народно-републиканска партия. Иньоню успява да задържи Турция до голяма степен извън Втората световна война и има ключова роля за въвеждането на многопартийната система след войната.

Джелял Баяр (1950-1960). При неговото управление Турция получава помощ от САЩ съгласно Плана Маршал. Турските войски се бият в Корейската война, а страната се присъединява към НАТО през 1952 г. Баяр е свален през 1960 г. от военната хунта, оглавена от ген. Джемал Гюрсел, който изправя него, премиера Аднан Мендерес и още няколкостотин души пред съда. Мендерес е екзекутиран. Присъдата на Баяр е променена на доживотен затвор през 1961 г. Поради влошеното си здраве той е освободен през 1964 г. и помилван през 1966 г.

Джемал Гюрсел (1960-1966). След преврата от 1960 г. той оглавява комитета за национално единство, съставен от армията. Той има важна роля за съставянето на нова конституция за прехода на Турция отново към демокрация. Заради влошеното си здраве през 1966 г. мандатът му е прекратен от парламента.

Джевдет Сунай (1966-1973) също е военен. През 1960 г. заема поста началник на Генералния щаб, а през 1966 г. се оттегля от армията. Същата година парламентът го избира за президент.

Фархи Корутюрк (1973-1980). Някогашен командир на турските военноморски сили, Корутюрк е начело на инвазията на Турция в Северен Кипър през 1974 г в отговор на преврат за обединението на острова с Гърция. През 1980 г. е обявено военно положение, след като насилието между леви и десни отнема живота на повече от 2000 души. През 1980-1982 г. управлява военен Съвет за национална сигурност, като през този период няма президент.

Кенан Еврен (1982-1989). Като командир на въоръжените сили той завзема властта с преврат на 12 септември 1980 г. Новата Конституция е приета през 1982 г. с уговорката, че Еврен ще остане президент на страната до 1989 г. Той е осъден на доживотен затвор през юни 2014 г. заради участието си в преврата от 1980 г.

Тургут Йозал (1989-1993). Йозал е смятан за модернист, който застава начело на Турция след период на военно управление, последвал преврата от 1980 г. Той насочва турската икономика към свободните пазари. Като етнически кюрд Йозал отменя забраната да се говори кюрдски език и търси решение на конфликта в югоизточната част на страната чрез преговори.

Сюлейман Демирел (1993-2000). Той е ветеран в политиката, който заема поста на министър-председател 7 пъти. Има беден произход. По време на управлението му настъпва финансовата криза през 1994 г., има и интензивни сблъсъци с кюрдските бунтовници. Кюрдският бунтовнически лидер Абдула Йоджалан е заловен през 1999 г. и върнат в Турция.

Ахмед Неджет Сезер (2000-2007). В миналото е начело на Висшия конституционен съд. Той е непоколебим светски президент. Позицията му предизвиква разцепление по редица въпроси с правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, която е с ислямска ориентация. Сезер открито заявява, че светският режим е под заплаха и предупреждава, че опитите да се вкара религията в политиката подклаждат напрежение.

Абдула Гюл (2007-2014). Първият опит на Гюл, съосновател на ПСР, да стане президент през април 2007 г. предизвика политическа криза. Тя налага предсрочни избори през юли същата година, на които ПСР спечели с огромно мнозинство. Партията издигна отново номинацията на Гюл, който е религиозен човек, а жена му се забулва. Гюл до голяма степен е смятан за модерното лице на ПСР в рязък контраст с Ердоган.