Кризата е оправдание за много неуспехи - на държавници, политици, бизнесмени, на обикновени хора. Но тежките времена не се отразяват еднакво на всички. Финансовото "страдание" за едни може да е благоденствие за други.

Последните няколко години, в които светът живее неспокойно, разтърсван от финансови и икономически катаклизми, са изпитание за мнозина. Но все пак има група от хора, които успяват да спечелят. В кризата преразпределението на парите върви с пълна сила. Но, за съжаление, не към най-нуждаещите се.

За парите не важи принципът на гравитацията. Те като че ли обичат да се изкачват нагоре, а не да падат надолу. Сравнението е особено подходящо, когато си представите една пирамида. В нейната основа са огромният брой хора с най-малки финансови възможности. Колкото по-нагоре вървите, пирамидата се стеснява - броят на хората намалява, но се увеличава състоянието им.

В последните 4 г. именно броят на онези "на върха" на пирамидата е нараснал. Както и размерът на богатството, което притежават. За разлика от тези "на дъното".
Два доклада за световното богатство на Credit Suisse - за 2010 и за 2013 г., хвърлят яснота върху тенденцията най-богатите да стават още по-богати, а най-бедните - още по-бедни. (Виж графиката.)

От тях става ясно, че за 4 г. състоянието на милионерите се е увеличило с около 42%. Става дума за възрастните хора (без децата), които притежават по над 1 млн. долара във финансови активи (пари в брой, депозити, акции и др.) и нефинансови активи (имоти, ценности и др.).

Така то е достигнало до близо 100 трилиона долара. Увеличил се е и броят на хората с милиони и милиарди - до 32 млн. души. Те обаче са под 1% от населението. Това не им пречи да притежават близо половината от паричните и непаричните "ресурси" в света - 41% от цялото богатство.

На другия полюс са най-бедните откъм финансово състояние - онези, които имат под 10 000 долара.

Техните парични и непарични активи са намалели с 0,9 трилиона долара. Макар броят им леко да се е увеличил.

Последната класация на милиардерите в света на "Блумбърг" от май тази година показва, че 100-те най-заможни хора притежават общо 2,1 трилиона долара.
Най-богат отново е основателят на "Майкрософт" Бил Гейтс. Състоянието му се оценява на 73,7 млрд. долара. Преди години Гейтс бе изместен от Карлос Слим, но пак си върна лидерската позиция.

Сега Слим - мексиканският телекомуникационен магнат, е втори. Разполага със 71,4 млрд. долара. Третият в класацията е Уорън Бъфет - собственик на холдинга Berkshire Hathaway, който има 60,4 млрд. долара,
Но и богатите не са еднакво щастливи в кризата. Много милионери са станали по-бедни през последната година, но за сметка на това милиардерите се справят все по-добре, става ясно от доклад на изследователската компания Wealth-X.

Според него броят на хората, които притежават най-малко 30 млн. долара, се е покачил до 187 380 души, но общото им богатство се е понижило с 1,8% до 25,8 трилиона долара. Сумата е по-голяма от икономиките на САЩ и Китай, взети заедно.

Най-силно засегнатите от намаляване на богатството им в световен мащаб са в диапазон от 200 млн. до 499 млн. долара. Техният брой е спаднал с 9,9%, а състоянието им се е свило с 11,4%.

Но най-богатите наистина са станали още по-богати, тъй като броят на милиардерите се е повишил с 9,4% до 2160 души и състоянието им е нараснало с 14% до 6,2 трилиона долара. Обяснението на анализаторите е, че хората, които имат един или два милиарда, разполагат с много по-голям антураж от професионалисти и много повече възможности за инвестиционни консултации.

Азия страда от най-тежката регионална загуба на богатство със спад от 6,8% до 6,25 трилиона долара, става ясно още от доклада. Дължи се на по-слабите капиталови пазари и по-ниското търсенето на експортни стоки от Запада. Нивото на богатството също се е понижило в Европа, Латинска Америка и Близкия изток.

То расте само в Северна Америка (с 2,8% до 8,88 трилиона долара) и Океания (с 4,4% до 475 млрд. долара). Въпреки негативния тренд богатството на Азия не може да се пренебрегва, смятат експертите. И прогнозират, че ще надмине това на САЩ до 2020 г.

Доклади на Евростат дават друг поглед към въпроса с богатството и бедността. Изводите са, че неравенствата при разпределението на доходите се увеличават. В страните от ЕС около 20% от населението с най-високи разполагаеми доходи получават 5 пъти повече от 20% от хората с най-ниски доходи.

Това съотношение варира между различните държави. То е 3,4 пъти в Словения и Унгария, 3,5 в Швеция и Чехия, 5,9 в България, 6 - в Румъния, 6,9 - в Латвия и Испания, а най-високото ниво от 7,3 пъти разлика е в Литва.
Кризата в България също не се отразява еднакво върху бедните и богатите.
Основният индикатор е движението при парите на депозит. Те са най-големият актив за българите. Влоговете с по над 1 млн. лв. в тях са се увеличили двойно за 5 г. За разлика от най-дребните - тези под 1000 лв. Броят им е намалял с около 1 млн.

Неравномерното разпределение на богатството в света в последните 5 г. обаче не остава незабелязано. Проучване на общественото мнение на ВВС показва, че сред хората се разраства убеждението, че икономическите блага в техните държави се разпределят несправедливо. В това са уверени повече от половината анкетирани в 17 от 22 страни.
На такова мнение са 90% от хората в Испания, повече от 80% - във Франция, Южна Корея и Чили, 78% - в Русия.

В САЩ цифрата е 65%, а във Великобритания - 61%. В това, че при разпределението на благата те не са били излъгани, вярват повече от половината от хората само в пет страни - Гана, Австралия, Канада, Индия и Кения.
Броят на недоволните хора в света се е увеличил с 3% в сравнение с 2009 г., когато е правено първото такова проучване. Въпреки това в някои страни ръстът на недоволните е по-значителен.

Например в Испания тази цифра се увеличава с 26%, докато в САЩ - с 13%. Което по принцип не е изненадващо, като се има предвид ръстът на безработицата в Испания от 19% през 2009 г. до 23% през тази. А равнището на безработица сред младите хора в страната надхвърли 50%.