Дълго време Йоаким и Анна нямали деца. Освен личната си мъка трябвало да понасят и обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие.

"С молитва и надежда дошла вестта за дългоочакваната рожба, която ще бъде наречена Мария", разказва сайтът православието (pravoslavieto.com). Още от началото на VII век за него има написан специален текст и беседа от св. Андрей Критски - автор на църковни молитви и химни. В текстовете на това богослужение четем думите, вложени в устата на Анна:

"Радвайте се заедно с мен, всички колена Израилеви! Аз нося рожба до сърцето си. Спасена съм от укора за бездетството ми. Тъй беше угодно на Бога, който чу молитвата ми, излекува болката ми и ми даде каквото сърцето ми желаеше".

Така преданието е допълнило евангелския разказ, без да му противоречи, като по един естествен и много човешки начин е запазило спомена за семейството на Господ.

Църквата почита света Анна няколко пъти в годината като на 9 декември се отбелязва зачатието на св. Богородица от св. Анна.