Австро-Унгария е предпочитала една бита и ограбена България. Това сочи изследване на историка Габор Деметер от Унгарската академия на науките.

Той е проучил дневниците на унгарски представители в Тайния имперски съвет във Виена от началото на ХХ-ти век и е анализирал скритите механизми на Балканската и Междусъюзническата война.

"Независимо от противоборствата помежду си, както австрийските, така и унгарските министри във Виена не приемали идеята за Велика България. Имперското правителство на Австро-Унгария предпочитало именно една бита и ограбена от бившите си балкански съюзници България - най-вече с оглед на задаващата се голяма европейска война", заявява ученият и добавя: "Правителството на Австро-Унгария смятало, че загубите на територии, население и национално достойнство са важен стимул, който ще накара българите да подкрепят Германия и Австро-Унгария".

Виена и Будапеща изрично одобряват конфронтацията между България и Сърбия в Македония, защото се надяват, че така ще бъде отслабен Белград, който се очертава като враг на империята. Австро-унгарската дипломация дори обещала, че ще подкрепи София, ако избухне война между България и Сърбия, но "подкрепата" така и не се случила", казва д-р Деметер.

Той припомня, че измислянето на нови нации не е било специалитет само на Коминтерна. Австро-Унгария също изобретява няколко погранични народа, за да задържи спорни земи в очертанията на империята. Така например Виена обосновава "научно" съществуването на "трансилванска" нация.

"Разделяй и владей - този традиционен принцип следват всички европейски империи спрямо балканските народи. До Санстефанския договор австро-унгарската дипломация признава, че Македония е обитавана главно от българско население. Но опасенията от продължение на руската инвазия променят вижданията на Виена и към 1903 година империята вече твърди, че областта е заселена главно от македонци", посочва унгарският историк.