Необходимо е да се въведе кодиране на спешността - с код "червено", "жълто", "зелено" в болничната и в доболничната спешна медицинска помощ, заяви пред журналисти д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешна помощ. По думите й така ще се гарантира предимството на спешния пациент пред всички останали.

Коментарът на д-р Кателиева бе по повод представения днес по време на дискусия, организирана от БЛС, румънски модел в спешната медицинска помощ.
Той включва противопожарната служба, полицията, армията и след въвеждането му през 2007 г. смъртните случаи вследствие на инциденти и бедствия в северната ни съседка са намалели рязко. Моделът беше представен от неговия създател д-р Раед Арафат, държавен секретар по здравеопазване на Румъния на дискусия, организирана от Българския лекарски съюз и неправителствената пациентска организация.

С въвеждането на новия модел в градовете в Румъния линейките пристигат вместо за 45 минути само за 8 до 10 минути, понякога и за по-кратко време, в зависимост от обявения код за спешни случаи - "червен" или "жълт". За такива се приемат пациенти с болки в гръдния кош и опасност от инфаркти, посочи д-р Арафат. При код "зелено" - за хора с висока температура, например, пристигането на линейката отнема по-дълго време.

До 20 минути пристигат линейките в селските райони на страната, където се работи за създаване на спешни екипи и съкращаване на това време.

Кателиева изрази изненада, че толкова близо до България има модерна система на спешната помощ, за каквато у нас упорито се настоява от години. Става въпрос за правила, алгоритми, протоколи и кодиране на спешността, с които румънците са въвели невероятен ред в тиражирането и изпълнението на спешните повиквания, като спешната помощ там се оказва от пожарникари, полицаи, парамедици, посочи тя.

У нас е рано да се въведат немедицински специалисти в спешната помощ, смята Кателиева. В момента, според нея, могат да се разработят пилотни проекти, с които да се въведе телемедицина в спешната помощ. Според проучвания на асоциацията в България има много спешни филиали, в които няма дежурни лекари, а само фелдшери и медицински сестри.

Редно е в тези филиали, които са на отстояние от 30 до 90 км от най-близката болница или лекар, да бъде въведена телемедицина и протоколи, отбеляза Кателиева.

Зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков коментира, че у нас също се полагат усилия за въвеждане на единна система в спешната помощ. Първото нещо, което е направено, е Концепция за развитие на спешната медицина, подобна на тази в Румъния. Концепцията е на етап "вътрешно обсъждане" в момента и в нея са заложени както кариерно развитие, така и по-добри доходи на работещите в спешната помощ.

Постепенно във времето в спешната помощ у нас ще бъдат включени и парамедици, с каквито разполага румънският модел, но първо е необходимо те да добият необходимата квалификация, посочи Пенков. По думите му спешната помощ у нас се нуждае и от телемедицина, която да позволи на лекаря да има визуален достъп до линейката и да може да предава своето медицинско становище до обучения парамедик, или лекар с начална квалификация, който да направи необходимото.

Пожарникари в спешната помощ у нас на този етап не се предвиждат, за в бъдеще ще се разчита повече в системата да бъдат интегрирани парамедици, каза Пенков.

По думите му издръжката на спешната помощ в Румъния е 220 млн. евро годишно плюс още 20 милиона по линия на МВР, а в България - общо 50 млн. лв. Румъния е започнала внедряването на новия си модел на спешна медицинска помощ, като през първите пет години направените инвестиции са в размер на 35 млн. евро всяка година. Системата разполага с осем хеликоптера, осигурени от здравното им министерство, а ние нямаме нито един, коментира още той.