Бившият редовен автор в "24 часа" Евгений Дайнов написа статия, наречена "Това, уважаеми, е краят на вестниците". Както би казал Марк Твен, вестта е малко преждевременна.

Но не това ме вдъхнови да хвана перото, а една изцепка по радиото, в която се включи някаква дама от СЕМ - органа на цензурата. Дайнов си е Дайнов, има си право на мнение. Искам само да му кажа, че сведенията му за тиражите са доста погрешни. Вярно, намалели са, но все още са много далече от неговите кръчмарски информации.
Но пък тази дама от цензурата се развихри, че вестниците се занимавали със слугинаж и затова им паднали тиражите. И че единственият начин да оцелеят е, като се приеме закон за печата, който да им държи юздите.

Доколкото разбрах, това е кауза и на президента Плевнелиев. Ей богу, жал ми е за него. Каквото и да стори, все греши. (И кога ще спре да държи речи на английски?) Ще се опитам да изясня няколко основни понятия, за да не се излагат душманите на печата. Моляq вестникомразците да вземат лист и молив.

Защо са паднали тиражите? Според тях по две причини. Първо, защото са се отдали на слугинаж и монополизъм. Второ, защото са станали много жълти, занимавали се само с клюки и не обръщали внимание на големите световни събития. От двете тези първата е абсолютно невярна, а втората - още по-невярна. Слугинаж винаги е имало и винаги ще има. Има го в изобилие и в "Уолстрийт джърнъл". Но днешните български медии са много по-свободни, критични и информирани, отколкото когато и да било в историята на българската журналистика. Преди да се изсмеете, погледнете с очите си. Отворете което и да е течение от 90-те, 80-те или 60-те г. на миналия век и ще видите, че днешният вестник е много по-свободен и критичен.

Имало монополизъм? Вярно е, но я да сравним. Какво бе положението например през 1997 г.? Имаше само една ефирна телевизия, държавната. При всекидневниците само една фирма - ВАЦ, държеше 70% от тиражите и 90% от рекламата.

А БНТ бе толкова независима, че прогони единственото си успешно шоу - "Хъшове" с Любен Дилов и Слави Трифонов. Видите ли, те се пошегуваха малко с Костов. Ами нали това му е работата на едно сатирично шоу, да се шегува!

Слугинаж винаги има, но свободата на словото в днешна България е поне 10 пъти повече, отколкото преди 10-15 г. Това важи и за вестници, и за телевизии, но и за стотиците сайтове и блогове, в които всичко е възможно и всичко възможно се случва. Както и за кръчмите, където освен свобода на словото има и свобода на стрелбата.
Защо тогава падат тиражите на вестниците?

Много просто. Нарича се интернет. Днес по-малко се купува хартия, след като може да се прочете вестникът в сайт. Аз преди купувах поне по 2-3 вестника, сега с часове ги чета в мрежата. Хартиените издания са предимно за хората, които не разполагат с компютри. А какви са вкусовете на тези без компютри? Кой кого убил, изчукал, прецакал и какъв е хороскопът.

Да ме извинят по-старите интелектуалци, но те са редки изключения. Вестниците са стока, те са длъжни да следват купувача. Иначе - фалит и децата гладни. Неслучайно най-високи тиражи днес имат жълтите издания.

Но те имат тиражи именно защото са жълти, а не обратното, както излиза от статията на Дайнов. Затова и по-сериозните всекидневници са принудени да засилят шаренията - за да оцелеят. За да има какво да ядат. С малки изключения те не са на издръжката на фондации. Главните редактори, които, общо взето, познавам, са далеч, далеч по-високи специалисти, отколкото “медийните експерти” и антивестникарите изобщо могат да си представят. Те внимателно изследват кое заглавие колко вестника продава в кой етап от прехода. Затова днешният вестник е шарен, пъстър, триизмерен. Причината е в невидимата ръка на пазара.

Уважавам идеала на Дайнов за висок политически вестник. И аз всеки ден чета англосаксонските кумири в интернет. У нас най-близо до този модел бе “Дневник”. Но той никога не успя да набере тираж и накрая спря хартиеното си издание. Защо? Първо, защото нямаше клиент за такъв вестник. Той не умря, защото така и не се роди. Второто няма да го кажа. Тук целта ми не е да критикувам колегите, а да ги насърча.

Другата причина за срива на хартиените издания е уникална за България. Нарича се емиграция. Всички активни и млади хора, редовните читатели на вестници, вече заминаха. Поне 1 милион читатели се изпариха. А 1 милион бе общият тираж на всекидневниците в България през 90-те г.

Просто и логично. Щом паднаха визите, започнаха да падат и тиражите. Между емиграцията и тиражите има пълна корелация.
Но вестниците не умряха, а напротив - те са по-живи от всякога. Само че живеят в интернет. Читателят може да разгледа как стоят нещата тук.

Истината е, че в мрежата вестниците имат милионни тиражи. Като сума читателите са поне 5 пъти повече, отколкото бяха през 90-те години. Повечето от лидерите сред новинарските сайтове са филиали на вестници и телевизии. Зад всеки сайт стои трудът на десетки репортери, редактори, коментатори. Тук няма случайни блогъри. Това са високоорганизирани редакции, които произвеждат планини от съдържание. Тук е впрочем и изчезналият “Дневник”, който се радва на много по-големи успехи, отколкото в своя хартиен живот.

По принцип това е чудесно развитие. Така милиони декари с гори се спасяват от изсичане. Вестникът се отървава от мъките на транспорта, разпространението, споровете с местни мутри, които искат да владеят всяка будка. Знаете ли например, че ако купите вестник за 1 лев, до издателя я стигат 10 стотинки, я не?

Интернет придава на вестника ново, мултимедийно измерение и безкрайни възможности за обратна връзка. Бъдещето е пред него, той в момента се ражда за нов живот.

Големият проблем е, че вестниците още не са измислили как да си изкарват парите от интернет. За сам блогър това е доста по-лесно, стига да се интегрира в англоезичната читателска тълпа. Но за голяма редакция, пишеща на български, това засега е само мечта.

Големите интернет търсачки поддържат автоматични рекламни доставчици като например “адсенс”. Те имат един основен кусур - от всеки 10 лева прибират 9 и дават на сайта само левче. Това е огромен удар по вестниците, но и по българския бизнес. За да продадете Х количество стока, трябва да платите за У количество реклама. У е причината, Х - следствието. Ако “адсенс” автоматично отнема 90% от У, значи намалява с 90% и Х.

Това е много сериозен проблем пред българския бизнес и икономиката като цяло.
Нашият президент е бизнесмен, защо не се заеме с решението? Това е работа и за Орешарски. Искате ли България да се развива, да има приходи в бюджета? Измислете такъв механизъм, че поне 90% от парите за автоматизирана реклама от българските търговци да стигат до сайтовете. Защото там е и настоящето, и бъдещето на търговията.
Каквото и да говорят злобарите, вестникът навлиза в един великолепен нов свят. Естествено, че злобари винаги ще има. Например споменатата дама от СЕМ и нейната радиодомакиня се изцепиха, че от години не били прочели нито един смислен анализ в българския печат - пълна чалга и сексрезигнация.

Аз твърдя обратното. В печата има много повече талантливи и задълбочени анализатори и коментатори откогато и да било в миналото. Нямам предвид старата гвардия. А младите колеги, които са много по-наясно със света, отколкото бяхме ние на техните години. Те се раждат отвъд утопиите и наивните илюзии, които ние с такива мъки преодолявахме. Мога да изредя поне 10 изключително талантливи млади вестникарски имена, но ме е страх да не обидя пропуснатите.

Разбира се, нямам илюзии, че мога да затворя устата на вестникомразците. Те са непреодолима природна стихия. Тук просто се опитах да уточня някои базисни понятия - защо намаляха тиражите и какво е бъдещето. Бъдещето е прекрасно. Но трябва да си го измислите.

Валери НАЙДЕНОВ