"Чакахме 3 часа на дъжда, докато дойде линейка, за да помогне на баба ми, но тя така и не я дочака." Това разказва разстроената сирийка Маха.

Заедно със семейството са в България вече два месеца. Настанени са в лагера за бежанци в кв. "Овча купел". Кани ни в стаята си на 7-ия етаж, която са се опитали да направят, доколкото е възможно, по-уютна заради децата. Помещението е обновено, с паркет и на пръв поглед нови гардероби в малкия коридор. Разполагат с 5 легла, маса и столове. Части от стените си изрисували с послания на арабски. На места са написали и "любов" на английски. За готвене използват стар котлон, твърдят, че им върши работа.

Разказват, че са дошли в България с почти цялото семейство - общо 16 човека, но са разпределени в различни стаи.

"Всички сме болни в стаята. Пуснаха парното на нашия етаж едва в сряда миналата седмица", раказват ни Маха и свекърва . Помолили портиери и охрана на няколко пъти през последната седмица да пуснат парното, но им отговорили, че има авария.
Несполуките на сирийското семейство не свършват дотук. От студа се разболели. Отишли на лекар, но той не им обяснил нищо. Предписал едни и същи лекарства на всички. "Давам еднакви хапчета на свекървата и на бебето ми. Това нормално ли е", пита бежанката и размахва плик с лекарства.

Записала се на курс за шивачки, защото се надява, че по този начин ще може да се издържа в България. Семейството на Маха се притеснява най-много как ще си намерят квартира за 5 дни. Това е времето, което имат, за да освободят стаята в лагера в "Овча купел", след като получат статут на бежанци. "Кратък е срокът, пък и на бежанци не дават квартири, така са ни разказвали приятели", споделят те.

Мъжът на Маха, Мароан, е внук на починалата преди няколко месеца в лагера 58-годишна сирийка. Говори за баба си с голямо уважение и разказва с огорчение трагичната случка.

"Баба ми Ида се почувства зле и каза, че има болки в гърдите. Слязох да помоля да извикат линейка, защото тя беше добре преди това, не се е оплаквала от нищо. Притеснихме се от изненадващото влошаване на здравето ", споделя Мароан. Петима мъже се наложило да занесат баба му до асансьора, защото била много тежка. Отгоре на всичкото и асансьорът бил зает някъде по етажите, напразно го чакали повече от половин час. "На по-долните етажи го задържаха нарочно, всяка вечер го правят, слагат камък на вратите на асаньорите. Опитахме се да им обясним, че случаят е спешен, но никой не ни обърна внимание", припомня си един от съседите по стая на семейството.

Не пожела да се представи, за да не си навлече неприятности. В крайна сметка успели да свалят Ида долу, но линейката се забавила прекалено много. В отчаянието си звъннили на техен приятел в Германия, който имал познат в България и говорел езика им. Той от своя страна им извикал такси. Усетили, че починала в таксито, но все пак надеждата ги крепяла до последно и затова я закарали в болницата, където докторите констатирали смъртта на възрастната жена.

На въпрос ще търсят ли отговорност от някого за случилото се, вдигат рамене и отговарят: "Кой ще ни обърне внимание, ние не познаваме никого тук."
Накрая обаче ни казват, че отношението на българите към тях не е хубаво. "Ако българите бягате от война и дойдете в Сирия, ще видите как ще ви посрещнем. На главите си ще ви сложим само и само да се чувствате уютно", сигурна е Маха.

Между етажите на лагера виждаме доброволци от Нов български университет - студенти и преповадатели, които раздават за втори път храна на бежанците като част от кампанията на учебното заведение.

Екипи от 5-6 човека от университета чукат по вратите на стаите и оставят пликовете с продукти за бежанските семейства. В замяна получават благодарности и пожелания за здраве и успехи.

"Благотворителността трябва да се развива повече и ще бъде добре, ако сме по-човечни един към друг, независимо кой откъде е и какъв е", така Виктория, която учи за ПР в НБУ, обяснява защо участва в дарителската акция.

Сред групата от студенти е и Сара, която е от Ирак, но сега учи в НБУ. Споделя, че участието в благотворителни акции е на сърце. Помагала е на бежанците и преди това, като е дарявала дрехи. Освен че раздава продукти, Сара помага и като превежда на колегите си.

И Виктория, и Сара са единодушни, когато призовават за повече толерантност към бежанците от страна на българите.

В сградата на лагера е пълно с деца, които използват коридорите по етажите за игра заради лошото време навън. На четвъртия етаж малчуганите използват металните решетки по коридорите, за да се катерят по тях. През това време майките им правят забележка да слязат. Мъжете пък стоят настрани, някои пушат наргиле или просто обсъждат ежедневието в лагера.

Сирийката Фатхие ни приема в стаята си на четвъртия етаж. В помещението живее с дъщерите си и с единия от синовете си. Момичетата са я обградили и слушат с интерес какво ни разказва. Дошла преди два месеца в България и чака своя статут. Планира след това със семейството си да заминат за Германия. Там е по-големият син, който ги чака да отидат при него.

Фатхие казва, че обича българите и благодари на всички, които им изпращат помощи. Въпреки малкото, което има, ни кани да се почерпим с чай и сирене. Сложили са одеала на пода, защото така се хранят по обичай. Масата ползват само, за да оставят продуктите. На едно от леглата е синът , който преди малко се е събудил. Поздравява ни със "здравей" и се усмихва на гостите.

"Най-много се нуждаем от олио, захар и ориз. Добре ще е и ако има повече памперси за по-малките деца, защото раздават само по 10 памперса за месец, а те не стигат", казва сирийката Фатхие вместо довиждане.