Депутатите повече от два часа обсъждаха намаляването на данъка, който плащат организаторите на игри с игрални автомати и игри в игрално казино организирани онлайн, но в крайна сметка отложиха гласуването за следващата седмица.

Народните представители разгорещено дебатираха предложените от група депутати от ДПС и Коалиция за България промени в Закона за хазарта. Ако така предложените промени в закона бъдат одобрени и на второ четене в пленарна зала организаторите на определени хазартни игри ще се облагат само с корпоративен данък. Става дума както за организаторите на игри с игрални автомати и игри в игрално казино организирани онлайн, така и за организаторите на тото и лото, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено.

Организаторите на всички тези хазартни игри ще трябва да плащат и двукомпонентна такса, която се състои от еднократна такса в размер 100 000 лв. и променлива част в размер на 20 % върху разликата между получените залози и изплатените печалби. С промените в закона се възстановява и възможността за откриване на игрални зали и игрални казина освен в хотели с четири и пет звезди, и в хотели с три звезди.

По време на дебатите в пленарна зала председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев, който е и един от вносителите на законопроекта отбеляза, че в България стотици оператори оперират на българския хазартен пазар без да имат лиценз за оператори на онлайн залагания. "Единственият проблем, поради който не са лицензирани, е неконкурентният данък от 15 % върху оборота", твърди Цонев.

Съгласна съм с Йордан Цонев, че избраният модел на облагане на онлайн хазарта с 15% беше демотивиращ за големите компании, заяви депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова. Тя коментира, че промените в закона ще доведат до намаляване на приходите с 22 милиона лева. Според нея с промените се намалява защитата на потребителите и се увеличава рекламата на хазартния бизнес. Стоянова смята и, че с промените в Закона за хазарта ще се даде възможност да се появят посредници в хазартната онлайн дейност, които не са задължени да имат лиценз.

Бившият директор на НАП и сега депутат от ГЕРБ Красимир Стефанов коментира, че с новия режим ще се даде възможност на фирмите, занимаваща се с хазарт, да напасват счетоводния си баланс и да намалят корпоративния си данък или изобщо да не плащат такъв. С предлаганата промяна се отваря широко врата да се избегне плащане на данъци, от ГЕРБ бихме подкрепили намаляването на данъка, но не и предлагания нов модел за облагане, заяви той.

МФ е изготвило становище на 21 ноември т.г. по промените в Закона за хазарта заедно с оценка на въздействието и то бе представено на депутатите в бюджетна комисия, каза зам.-министърът на финансите Людмила Петкова. Въпросът защо се предлага промяна в данъчното облагане на хазарта има ясен отговор - към настоящия момент организаторите на онлайн залагания не могат да бъдат облагани по действащия закон за корпоративното подоходно облагане. За да се обложи едно чуждестранно лице то трябва да има стопанска дейност в България, продължи тя. Основният сървър, който е задължителен по Закона за хазарта, всъщност, не е сървър в смисъл на стопанска дейност, а място на стопанска дейност може да бъде само сървърът, чрез който се извършват и регистрират самите залози и изплатените печалби, обясни Петкова. Затова се преминава към този вид облагане, въведен в почти всички европейски държави. Това е един комплексен подход, който включва такса плюс корпоративен данък, уточни Петкова.

Тази информация за направените залози и за изплатените печалби трябва да я има не само в Държавната агенция за хазарта, но и в НАП. Ако НАП нямат информация за реално направените залози, как според вас ще се определи данъкът, запита тя опонентите на промяната в залата. Контролът го има и сега, потвърди зам.-министърът на финансите.