Бившият вицепремиер и министър на финансите в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков е представил  в Брюксел книгата си "Кризата в еврозоната отвътре". Изданието все още не е излязло от печат, авторът е направил коментар и са били раздадени анотации.

В книгата Дянков коментира впечатленията си от поста, който е заемал. Той споделя, че макар рядко да се заблуждава какво може да очаква, е бил изненадан от отношението на българските медии. Отнело му година, докато разбере как да дава интервюта, макар в Световната банка, където работел по-рано, да преминал курсове за поведение пред медиите.

"В България бе различно, всяка моя дума беше от значение", пише той. Затова Дянков стигнал до извода, че не е добър подход да бъде прям, защото иначе реформите биха спрели, преди да бъдат предприети. Той дава пример с пенсионната реформа, в която се предвиждаше възрастта за пенсиониране да бъде повишена на 65 години. В отговор заглавията били "Дянков: Работа до гроб".

Хрумването му за инвестиране на част от пенсионните фондове в капиталовите пазари получило отговор "Дянков дава пари на олигарсите". Постепенно започнах да давам все по-малко интервюта и този подход предадох като единствен съвет на моя наследник, добавя бившият вицепремиер.

Той споделя, че е бил напълно неподготвен за личните нападки в медиите, които според него са били вдъхновени от негови политически съперници,включително в правителството, както и от противници на реформите. Някои от злословните публикации той обяснява с измислици на жълтата преса, насърчавани от спадащия му заради реформите рейтинг.

Според тези статии бях купил множество имоти в чужбина, имах много любовници, работех за няколко разузнавателни централи,  възнамерявах да завзема властта в правителството, бях основал няколко опозиционни партии. Всъщност нещата бяха доста по-обикновени, коментира Дянков.

Бившият вицепремиер признава провала на някои от предприетите реформи, особено в областта на здравеопазването. Той отбелязва, че трима министри в сектора са напуснали  постовете си безславно и унизени,  тъй като в случая са били засегнати широки интереси, включително икономически, предвид това, че бюджетът за здравеопазване в нашата страна е вторият по големина след средствата за пенсии. Губехме битката всеки път и бивахме очерняни в медиите, обобщава той.

Дянков днес намира за свой пропуск това, че не е увеличил ударно заплатите на учителите с 30-50 процента, за да повиши качеството на образованието и интереса към професията.

Симеон Дянков разказва, че в началото на 2013 г. правителството е имало намерение да изтегли голям заем, за да повиши покупателната способност чрез увеличаване на пенсиите и заплатите на служителите в обществения сектор в навечерието на предстоящите избори. Когато попитал кой ще плаща заема, получил  отговор "следващото правителство".

Дянков признава, че след напускането на правителството се е почувствал вцепенен, макар да е продължил да общува с повечето си бивши колеги министри. Отнело му няколко месеца, за да се пренастрои от тежкия график към моментите на тишина и спокойствие, като част от възстановителния период използвал да напише своята книга.

В анализите си той търси отговори на въпросите дали кризата в еврозоната е намерила най-добрите политически и експертни решения, какво е довело до нейното овладяване, как подобни сътресения биха могли да бъдат избегнати занапред.

Според Дянков, кризата не е била изненада за икономистите и е можело да се предвиди още в началото на века. Сред причините за това в представянето той открои твърде сложния механизъм за взимане на решения в ЕС.

Като ползва примера с Гърция, Дянков посочи, че са били  предприети множество грешни стъпки. Той препоръча държавите, чиито икономики са слаби и зависят от малко на брой приходни  пера, да се ориентират към увеличаване на производството и износа там, където са най-силни. Това няма нищо общо с иновациите, коментира Дянков.

Според него САЩ са се справили за месеци, а не за години с кризата, както ЕС, защото имат  централизирана система за взимане и налагане на решения.

По повод стъпките за изход от кризата той критикува резултата от срещата на германския канцлер Ангела Меркел с тогавашния френски президент Никола Саркози в Довил през 2010 г., довела до задълбочаване на проблемите. Дянков коментира, че най-добрата стъпка към изхода е било изказването на председателя на Европейската централна банка Марио Драги от 2012 г., когато  заявил, че ще бъде направено всичко за спасяването на еврозоната.

Доброто здраве на еврото е в основата на здравия политически съюз в ЕС, посочва Дянков. Той "предписва" на  България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Хърватия бързо отправяне към ЕРМ-2, т. нар. "чакалня" на еврозоната.
Отново по повод на гръцката криза Дянков изразява мнение, че първият спасителен пакет е бил недостатъчен и зле замислен.

Той определя подхода за утвърждаването на Европейския механизъм за стабилност като провал и като аматьорски. Според Дянков Кипър е можело да избегне срива, но много европейски политици са
взели държавата за жертва от вътрешнополитически подбуди, което оценява като "незряло"

По негово мнение Европа има нужда от фискална отговорност и отбелязва, че по-големите обществени разходи са свързани с повече корупция.

Днес Симеон Дянков е ректор на Новата руска икономическа школа в Москва и гост-лектор по обществена политика в САЩ, в управленската школа "Джон Кенеди" към Харвардския университет.