Нараства негативното отношение на обществото към имигрантите. При увеличаване на лицата с бежански статут може да се прогнозира изостряне на конкуренцията с местното население за работни места. В тази обстановка с най-значим потенциал са рисковете от прояви на ксенофобия.

Това се отбелязва в доклада на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) във връзка със заседание на Консултативния съвет по национална сигурност.

Запазва се висок рискът от терористични посегателства срещу български контингенти в коалиционни мисии и официални представителства в държави с екстремистка активност. Не следва да се изключват опити за отвличане (в т.ч. с цел откуп) на дипломати или български граждани, пребиваващи в подобни страни по служебни задачи или с туристическа цел.

В зоните на конфликт са налице големи количества оръжие, като в отделни държави достъпът до тях на практика е неконтролируем. Част от тези оръжия се използват от участващите във въоръжените сблъсъци екстремистки организации в региона, а чрез каналите за незаконна миграция и контрабанда може да се прехвърлят в Европа за нуждите на престъпни групи или за терористични цели. Особен проблем представлява използването на оръжия за масово унищожение. Намаляването на контрола върху подобен тип въоръжение в зоните на конфликт се оценява като значим риск предвид желанието на екстремистки организации да се снабдят с него.

Желанието за демократични промени стимулира процеси за промяна на действащите режими в Близкия изток и Северна Африка. Успоредно с това се изостриха съществуващите геополитически, етнически и религиозни противоречия. Подобни негативни процеси продължават да са активни и в държави от Централна Азия и Африканския рог, а вероятността за разширяване на зоните на нестабилност остава висока. Невъзможността за установяване на авторитетно управление и гражданските войни ерозират механизмите за сигурност и създават вакуум, който ефективно се използва от екстремистки структури за разширяване на зоната на действие, в т.ч. за опити за реализация на концепции за държавно управление. На този фон липсата на единна позиция на международната общност за решаване на основните проблеми предпоставят неясната перспектива за нормализиране на обстановката в ключови за сигурността на регионите държави. Посочените негативни процеси стимулират миграционни вълни, които традиционно се насочват към държави с по-висок жизнен стандарт. Плановете за постепенно изтегляне на международните сили от Афганистан до края на 2014 г. също се отчитат като стимулиращ миграционните нагласи фактор.

България е сред страните, които са външни граници на ЕС и търпят във висока степен негативните ефекти от увеличаването на миграционния натиск. От началото на 2013 г. броят на незаконните мигранти у нас силно нараства (с ясно изразен пик през септември-ноември). Значителна част от задържаните чужденци подават молби за получаване закрила у нас (около 70-80% от задържаните).

Основният вход на незаконните мигранти е през турско- българската граница, най-често чрез нелегално преминаване през "зелена" граница. Регистриран е изолиран опит за проникване с плавателно средство през морската ни граница. Изходните маршрути на каналите за незаконна миграция са към Сърбия, Румъния, Гърция и Македония. Към тях се насочва и голяма част от регистрираните кандидати за закрила у нас, които правят опити да напуснат нелегално страната по време на процедурата за предоставяне на статут.

Най-голям е относителният дял на мигрантите, които са или се представят за сирийски граждани. Нараства и числеността на нелегалните имигранти от Афганистан и в по-малка степен от други държави (Алжир, Сомалия, Мианмар, Конго, Нигерия и др.). Данните не позволяват извеждане на еднозначен профил.

Преобладават непълнолетни лица, несемейни мъже между 15 и 30 години, лица от женски пол. Голяма част са без образование или с нисък образователен ценз и разполагат с незначителни финансови средства.

Нарастващият миграционен натиск създава необходимост от пренасочване на значим финансов и организационен ресурс за овладяване на ситуацията. Липсата на перспектива за трайна стабилност в държавите-източници обуславя продължаване на тази тенденция при ограничени възможности на институциите за обезпечаване на процесите. В тази връзка очакваното увеличаване на мигрантите на наша територия създава преки рискове за възникване на хуманитарна криза.

В същото време издръжката на голям за мащабите на страната ни брой кандидатстващи за закрила и получили статут чужденци изисква значителен финансов ресурс, който не е планиран и се пренасочва от други, чувствителни за българското общество сфери. Това създава условия за напрежение сред определени социални групи. Увеличаването на лицата търсещи и получили закрила обуславя допълнителен натиск върху осигурителната и здравната система, които са в хроничен финансов дефицит.

Разширяването на зоните за действие на екстремистки организации увеличава терористичната заплаха. Основният риск е свързан с нарастващия потенциал за проникване чрез миграционните потоци на територията на България и останалите страни от ЕС на лица, съпричастни към дейността на екстремистки и престъпни структури. Успоредно е налице риск, свързан с преминаването през България на граждани на държави-членки на ЕС, балкански страни или лица със статут на пребиваване в тях, които целенасочено пътуват към зоните на конфликт, където придобиват боен опит и са подложени на влиянието на екстремистки идеологии.

Свързан проблем е вероятността за изграждане у нас на логистични звена на международни терористични организации, в т.ч. за подпомагане придвижването на европейски джихадисти към конфликтни зони.

Запазва се висок рискът от терористични посегателства срещу български контингенти в коалиционни мисии и официални представителства в държави с екстремистка активност. Не следва да се изключват опити за отвличане (в т.ч. с цел откуп) на дипломати или български граждани, пребиваващи в подобни страни по служебни задачи или с туристическа цел.