Патрулите, които обикалят около Женския пазар с цел да безчинстват срещу цигани и араби, са съставени от същите такива цигани, само че бели на цвят.
Това са момчетата от панелните комплекси, които са толкова тъпи, че не могат дори да емигрират - нямат никакви умения. Даже не могат да просят както тези, от които трябва да ни пазят.

Те са новите цигани - декласирани, необразовани, лишени от амбиции и недопускани до никакви социални асансьори. Те са родени в “Люлин” или в “Меден рудник” и ще си останат в “Люлин”. Най-много да умрат малко по на изток - на “Константин Величков” - в Централния софийски затвор.
Техният единствен шанс са футболните агитки и

резен пица,
платен от някой
от политическите
тарикати


Тези панелни момчета са нов пластилин за социалните инженери. Искат да ги превърнат в политически фактор, защото изглеждат податливи за употреба, а са по-евтини дори от същинските цигани.

Защото кълват и на идеология, за истинските цигани трябват поне 30 лева на глас.
Сигнали, че се ражда такава нова класа бели боклуци, имаше отдавна. Достатъчно бе да влезеш в едно редово българско училище през годините на т. нар. преход и да разбереш, че след 10 години ще има хора, които ще вярват, че ако сложим мораториум върху продажбата на земя, няма да я купуват чужденци.

Сигурно и сред нашите читатели има такива вярващи, но земята в България се продава и сега свободно на чужденци, а най-големият земевладелец в момента у нас е румънска фирма, която притежава над 1 млн. декара. И нищо не се променя с мораториума. Защото образованието не е само зазубряне на стихотворения, а грамотност - навик да четеш книги, вестници, да се информираш, да се мъчиш да забогатееш. Способност да отсяваш информация и да се ориентираш. Да можеш да имаш целеполагане и да постигаш своите си успехи.

Тези хора от панелките, които не знаят нищо и от нищо не се интересуват, станаха достатъчно голяма прослойка. И по-важното е, че вече имат права на гласоподаватели и изведнъж станаха много интересни и важни.

Те за разлика от образованите младежи и трудолюбивите жени на средна възраст не емигрират. Тяхната цел е да влязат в анонимността на агитките, да се издигнат в очите на себеподобните си чрез побоища, да си татуират Левски над гъза и ако имат късмет, да станат дребни дилърчета. Ако не, след десет години ще са алкохолизирани, неосигурени безработни, които ще продават бащините си жилища. За да

загубят и
последната
социална котва,
която имат -
смрадливата
панелка


Тази класа затова сега е на мода - искат върху нея да ашладисат новия български нацизъм. И от него да поникнат нови кухи политически кратуни.

Аз лично се надявам присадката да не се хване, защото българският национализъм е ракиен. Той е фуклив и празноглавен, но истински расизъм, както и истински антисемитизъм у нас няма. За да разбереш същността българския национализъм, е достатъчно да погледнеш центъра на Скопие - страна, населена с най-чистокръвни българи, която успя да сътвори

най-големия
исторически кич
във времето и
пространството


Българският расизъм винаги е бил вносен и досега не е успявал да избуи. Да вземем например антисемитизма. В Турската империя евреите са като българите и помежду им няма проблеми. Антисемитизмът у нас идва с руската армия, по-точно с руските военни съветници в българската армия, които вкарват всичките тъпи лафове на руския антисемитизъм у нас, който пък после с малко немски внос стига до Закона за защита на нацията. Но го спират акциите на Димитър Пешев и Вълка Горанова, които не позволяват евреите от старите предели да отидат в концлагерите.

Факт, който е достоен за гордост, но силно надценен в националната ни митология именно

заради ракиения
патос на
българското
патриотарство


Днес в просъветските сайтове се лансира тезата, че Старозагорското клане е дело на евреи. Ужасяваща простотия, която иска внуши, че имаме защо да мразим евреите. Но това също е безмитен внос.

Така или иначе расистката идея е чужда на българите. Възродителният процес, срамната страница, на която дължим много от сегашните си беди, стои в черните точки на БКП. Но при относителния суверенитет, който има комунистическа България, това едва ли е станало без санкцията на Москва. Даже някои историци свързват началото на преследванията на българските мюсюлмани и турци със затварянето на българските училища в началото на осемдесетте в Украйна и Молдова и русифицирането на турските имена в Азербайджан.
Тоест можем да направим обосновано предположение, че дори “Възродителният процес” е вносна работа - съветско ноу-хау от предигорбачовата епоха.

Това, което се случва днес по улиците, има две очевидни цели - опит да се вкарат “белите цигани” в политическия процес и опит да се сплаши населението от надигащия се фашизъм, и така традиционните националистически и популистки партии да изглеждат приемливо. Обикновена пиеса за глупаци на пръв поглед, но е изключително опасна, защото

класата на белите
цигани е
непозната и
според мен
напълно
неуправляема


Не знаем дали тези насъскани младежи няма да направят много повече бели, отколкото предполагат тези, които сега ги скулптурират.

Всички аргументи, с които досега доказвах, че на българите расизмът е иманентно чужд, може и да не окажат влияние, защото имаме изцяло десоциализирана общност.
Никой не знае какво им е в главата и доколко традиционни ценности са успели да проникнат през тинята на прехода, когато тази класа възникваше. Загубата на социална чувствителност може да се види в криминалните хроники - расте престъпността в семействата, немотивираната жестокост. Не знаем тези хора мислят ли като българи и изобщо чувстват ли се хора.

Задълбочава се и хоризонталното разделение на обществото - колкото си по-горе, толкова повече възможности за издигане имаш и обратното. За първи път май в историята на третата българска държава има класи, които нямат никакъв шанс - истинските и белите цигани. Те са изключени от всякакъв достъп до водещи позиции. Асансьорите към елита не спират на техния етаж.

Вертикалното разделение, което гледаме при антиправителствените протести, рано или късно ще свърши. Един от двата възгледа ще победи и нещата ще се нормализират. Но трябва да осъзнаем, че сами сме си отгледали още едно гето - население, което ще ражда проблеми и ще трябва да храним в следващите 50-60 години.

Борислав Зюмбюлев, "24 часа"