Днес хората работят все повече, купуват все повече и изхвърлят все повече. Но нима този консуматорски модел трябва да важи за всички ни? Не, разбира се. Млади германци търсят алтернативи. Ето техните решения:

Лиза Чорн е на 29 години, следва география и работи почасово на няколко места, за да се издържа. "Богата съм, макар че нямам много пари", обича да казва тя. Лиза рядко си купува дрехи от магазини, повечето досега са ѝ били подарени. Тя рядко се качва и на самолет или влак. Последната си ваканция прекарала във Франция, докъдето се придвижила на автостоп. Лиза е един от участниците в уъркшоп на тема "Как да се противопоставим на правилата на консуматорското общество", провел се преди броени дни в Дортмунд.

Нико Пех също участва в семинара. И той не изпитва потребност от луксозни стоки. Пех няма нито мобилен телефон, нито кола. А каква е последната му покупка? "Един употребяван компактдиск", отговаря професорът от университета в Олденбург. Нико Пех изнася доклад след доклада в знак на отпор срещу принудата, оказвана от постоянния растеж. "Имаме само едно тяло и не можем да работим все повече и повече. Въпреки това си позволяваме все повече неща. Как така", пита той.

Може да се работи и по-малко

Според Пех в наши дни все повече млади хора проявяват по-съзнателно отношение спрямо задоволяването на нуждите си, подбирайки продукти, които не вредят на околната среда. "Еко-съзнанието се е превърнало в един вид мода. Да пиеш био-напитки обаче не е достатъчно. Трябва и да консумираш по-малко", подчертава професорът. Той обяснява, че ресурсите, които не са неограничени, могат да бъдат пощадени само чрез намаляване на потреблението.

Томас Форбигер съвсем целенасочено спазва тези принципи, вдъхновен от идеите на Пех. 35-годишният Форбигер води уъркшопа в Дортмунд, в който участват Лиза и самият Нико Пех. Когато започва да говори за нематериалността на парите обаче, Форбигер се натъква на множество неразбиращи погледи. Водещият се опитва да обясни, че системата не е непременно перфектна - с целта да убеди участниците, че всеки може да направи нещо. Той самият например е отказал да работи на пълен работен ден. Вместо това работи на няколко места общо 20 часа седмично, т.е. на половин работен ден. Но затова Томас Форбигер пък разполага с повече свободно време. "Така имам времето сам да си поправям разни неща или пък да си правя нови", казва той.

Философията на Форбигер е следната: "Принципно парите служат за това да си набавиш неща, които не можеш да си направиш сам. Аз се опитвам да сведа до минимум нещата, за които ми се налага да плащам. Така намалявам и зависимостта си от кризите", обяснява той.

"Защо да съм като всички останали?"

Повечето участници в семинара в Дортмунд са на възраст около 20 години. Марлийн Шварце е на 18, догодина ще е абитуриентка. "Дойдох тук, защото в училище не научавам нищо от това, което ме интересува. А и се надявам да намеря съмишленици", казва тя. Марлийн няма смартфон, не се съобразява с най-новата мода и не се храни с бързи закуски. "Така в училище се превръщам в аутсайдер", признава тя. "Но защо трябва да съм като всички останали? И само да купувам, купувам, купувам. Та германците притежават не достатъчно, те притежават прекалено много", казва 18-годишната ученичка.

21-годишният дърводелец Йеско Гьотинг, който също е дошъл на семинара, се интересува от темата отскоро и е по-прагматичен: "Смятам, че е съвсем правилно отпадъците да се разделят, а колата да се използва по-рядко - щом има възможност. Но не бих тръгнал да пътувам до Азия другояче, освен със самолет".

"При това самолетните пътувания вредят особено много на климата", отбелязва Нико Пех. "Наред с електронните уреди и опаковките за еднократна употреба това е най-големият потребителски проблем при младите хора", посочва той. И тъй като именно в тези сфери младите не са толкова склонни да се откажат от привичките си, Пех не е особено голям оптимист, че скоро може да се стигне до преосмисляне на поведението и постигане на промяна в системата.

"Но все пак е по-добре да се говори по този въпрос, отколкото да мълчим", казва той и допълва: "В крайна сметка това да можеш да се ограничаваш е въпрос на дисциплина. Ние, хората сме зависими от потреблението. А зависимите са известни с това, че не правят нищо срещу своя доставчик."