Дъщерята на Тодор Колев – Албена, ще пропусне откриването на паметника на баща си. Статуята на големия актьор е вече поставена в Градската градина на родния му град Шумен, а тържеството по официалното му представяне ще бъде в петък, пише в сайта за култура "Площад Славейков". Адама почина на 15 февруари миналата година.
„Няма да отида на откриването, в петък вечерта имам представление. А и от Шумен ми съобщиха за датата на събитието само преди една седмица, това някак си е несериозно…, – обясни пред сайта Албена Колева. – Не искам да участвам в тези официалности, струва ми се, че са пиар. Ще видя паметника някой ден, когато минавам край града на път към Варна, където често играя представления…“

Дни преди откриването на статуята, в интернет се появиха снимки на творбата, създадена от Младен Младенов. Видът й предизвика лавина от коментари, че Тодор Колев заслужава по-достоен паметник и произведението не е на неговата висота.

„Обществеността в Шумен си поиска този паметник, – продължи дъщерята на Тодор Колев. – Те си избраха скулптора, който е шуменец, те си избраха мястото, където да бъде поставена статуята, и аз не искам да спирам техния порив. Намериха пари от една голяма фирма (бел. ред. – 60 000 лв. от „Фикосота“). Не знам защо не се направи конкурс за автор на паметника… Не съм човекът, който може да ги спре. Успокоява ме само мисълта, че има някакъв смисъл в това, че хората ще виждат паметника, ще питат кой е изобразен на него и може би ще изгледат някой филм с участието на баща ми.“

Колева разказа, че в началото са й представили проекта, след това е видяла и няколкото последвали корекции, но последният вариант не й е бил показан.

„В България имаме много малко образци на скулптурата, които са на международно ниво, – казва актрисата. – Ние винаги сме в ъгъла, последна дупка на кавала. Но във факта, че се прави този паметник, има нещо мило – и то не само за мен“. „Това е шуменско ниво, българска работа…, – коментира още Албена Колева. – Наскоро Сашо Морфов и Рени Врангова бяха на гастрол в Унгария и ми разказаха, че пред техния Народен театър има парк, осеян с изключително красиви паметници. На един актьор са поставени само обувки и разтворена книга с разпределенията му в главни роли през годините…

Всичко е асоциативно, но това е съвременна Европа, която се развива с бързи темпове. Там хората знаят, че без култура не могат и предполагам, че бюджетът им за културата не е в рамките на статистическата грешка, както е у нас. В държава като нашата, в която политиците се чудят защо им е културата и затварят устата на артистите с някой лев и си правят майтап с нас, няма как баща ми да получи чуден паметник, няма как да излезе роман на световно ниво, нито филм като за Оскар, защото шедьоврите се получават с натрупване. Тук, в културата на България, нямаме натрупване, хората се опитват да излязат от калта. Ние не можем да достигнем дори до нулата, за да застанем на стартова позиция, камо ли да правим изключителни паметници…“