Европейската комисия предприе правни действия срещу държавите, които не изпълняват надлежно своите задължения, произтичащи от законодателството на Европейския съюз.

Тези решения обхващат редица сектори и имат за цел да осигурят правилното прилагане на законодателството на ЕС в интерес на гражданите и предприятията, съобщиха от комисията.

Мерките към България са в следните пет сектора: околна среда, здравеопазване и политика за потребителите, правосъдие, морско дело и рибарство, както и транспорт.

По отношение на Единно европейско небе, ЕК официално поиска от Австрия, България, Хърватия, Кипър, Чешката република, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Обединеното кралство, които членуват в шест различни функционални блока въздушно пространство (ФБВП), да подобрят своите блокове. Функционалните блокове въздушно пространство представляват общо въздушно пространство, организирано според потоците на трафика, а не според държавните граници. Функционалните блокове въздушно пространство са решаваща стъпка към по-ефикасна, по-евтина и по-малко замърсяваща система на въздухоплаване в Европа.

Относно Права на пациентите при трансгранично здравно обслужване ЕК призовава настойчиво 12 държави членки, сред които и България, да съобщят за пълното транспониране на разпоредбите относно трансграничното здравно обслужване. Директивата изяснява правата на пациентите да получават здравно обслужване в друга държава членка и да искат възстановяване на разходите за него в своята държава членка. Тя също изисква системите на здравеопазване и доставчиците на здравно обслужване да гарантират, че на пациентите се предоставя информацията, от която те се нуждаят, за да направят информиран избор относно своето лечение в друга държава членка.

Комисията иска от България, Гърция и Словения да осигурят електронен обмен на информация в областта на рибарството с другите държави членки.

За Околна среда ЕК иска от България и Литва да предприемат действия срещу замърсяването на въздуха.

Двете държави трябва да подобрят защитата на гражданите от замърсяването на въздуха с фини прахови частици (ПЧ10). Тези фини частици могат да причинят астма, сърдечносъдови проблеми, рак на белите дробове и преждевременна смърт. Частиците са резултат от емисии от промишлеността, автомобилите и домашното отопление. Съгласно правото на ЕС държавите членки трябва да ограничат излагането на гражданите на тези частици. Поне от 2007 г. насам гражданите във всички 6 зони и агломерации в България (агломерация София, агломерация Пловдив, агломерация Варна, зона Северна, зона Северозападна и зона Югоизточна) са изложени на нива на фини прахови частици, превишаващи пределно допустимите стойности. В Латвия е засегната една зона: Рига, където нарушенията датират от 2007 г. Ако България и Латвия не предприемат действия, Комисията може да сезира съда на Европейския съюз.

Европейската комисия е загрижена, че България все още не е транспонирала Директивата относно правата на потребителите в националното си законодателство. Срокът за транспониране на директивата изтече на 13 декември 2013 г., а националното законодателство трябваше да започне да се прилага, считано от 13 юни 2014 г. Директивата относно правата на потребителите съдържа набор от основни права, които засилиха защитата на потребителите в рамките на ЕС. Тези права обаче ще останат без значение за потребителите, ако не бъдат транспонирани в националното законодателство на държавите членки, за да им бъде придадено правно действие. Това е още по-важно в страните, в които съгласно последния индекс за развитие на пазарите на дребно информираността относно правата на потребителите е ниска. България е сред осемте държави – членки на ЕС, в които информираността е ниска, поради което понастоящем Комисията провежда кампания за правата на потребителите с оглед повишаване на информираността на потребителите за техните права.