Светът не помни по-страшен тайфун - стихията на име "Хайян" изравни със земята огромни територии на Филипините. Ние, хората, не можем да предотвратим подобни катастрофи. Но това не означава, че сме напълно безсилни.

За хората, живеещи на Филипините, тайфуните не са нещо необичайно. Всяка година оттам преминават най-малко двайсетина тропически бури. Местните са свикнали да живеят с природните стихии. Но тайфунът "Хайян" е единствен по рода си. Светът не помни друг такъв тайфун - той удари сушата с 350 км/ч, премина като валяк през села и градове и уби хиляди хора.

Тайфуните ще стават все по-мощни

Вярно е, че много от постройките на Филипините са в лошо състояние, но тайфун с такава сила би причинил огромни щети и в Централна Европа, където сградите са доста по-устойчиви. Освен това Филипините имат добре функционираща система за ранно предупреждение, а защитата от природни бедствия е смятана за образцова. Без предприетите превантивни мерки катастрофата щеше да е още по-страшна. Въпреки това страните, които често биват сполетявани от подобни бедствия, трябва да помислят как да повишат още повече защитата си. Това важи най-вече за държави като Филипините, Индия, Япония и Бангладеш, но също така за САЩ, Мексико и страните от Карибския басейн. Защото в бъдеще тайфуните ще стават ако не по-чести, то със сигурност все по-екстремни и все по-мощни. Учените предполагат, че това се дължи на промените в климата. Доказателства в подкрепа на тази теза няма, но е вън от съмнение, че температурата на водата в световните океани се повишава. А колкото по-топли са водните маси, толкова по-унищожителни са ураганите.

Тропическите бури възникват над океаните - там, където топлите водни маси (поне 26 градуса по Целзий) започват да се изпаряват. Водната пара кондензира, въздухът бързо се нагрява и засмуква по-студените въздушни маси. Въртенето на Земята предизвиква въртеливо движение на въздушните потоци вътре в тайфуна и когато той достигне сушата, освобождава върху нея цялата акумулирана енергия.

От нас зависи

Пределно ясно е, че ние, хората, не сме в състояние да предотвратим природните бедствия - включително с помощта на онези произволно набелязани 2 градуса намаляване на температурата, които от години безплодно се обсъждат на всички климатични срещи на върха. И все пак има нещо, което е по силите ни: бихме могли да се предпазваме по-добре - например като подобрим системата за ранно предупреждение и за евакуация или пък като издигнем по-високи диги и повишим капацитета на отводнителните системи в крайбрежните региони.

И още нещо: страните, застрашени от тайфуни, трябва да предприемат мерки за намаляване на населението в най-уязвимите райони. Защитата на хората може да бъде подобрена и чрез една по-разумна политика на залесяване - комбинацията от различни дървесни видове е много по-устойчива на бури от монокултурите. Тези мерки задължително трябва да влязат в дневния ред на международни форуми като провеждащата се сега във Варшава климатична среща на върха.