„Методът на бъдещето“ е присаждане без пълна съвместимост между донор и реципиент
Надежда за живот – за пациентите с редица заболявания това е трансплантацията на костен мозък. Или поне това е популярното наименование на процедурата, при която всъщност се трансплантират стволови клетки. Костният мозък се използва като източник на стволови клетки, откъдето идва и наименованието. За техниките за присаждане на костен мозък и развитието на медицината в тази сфера разказва проф. д-р Бюлент Антмен, специалист по детска хематология и онкология в болница „Аджъбадем Адана“ (Турция).
При кои заболявания се прави трансплантация?
Първата група се състои от болести на кръвта. А начело на тези заболявания е левкемията. Трансплантацията на костен мозък е важна при лечението на пациенти с левкемии, които не отговарят на лечението или при които има рецидив, и особено при пациенти с остра лимфобластна левкемия, остра миелоидна левкемия и хронична миелоидна левкемия. При апластичната анемия – заболяване, при което костният мозък не може да произвежда кръвни клетки - костномозъчната трансплантация е единственият метод за лечение. При таласемията, известна като средиземноморска анемия, сърповидно-клетъчната анемия и при някои редки заболявания на кръвта трансплантацията на костен мозък също е единственото възможно лечение. Раковите заболявания са другата група, при която се прилага тази процедура. При Неходжкинов лимфом, който се среща в детска възраст, в случаи, когато няма положителен отговор към лечението или има рецидиви, трансплантацията на костен мозък е единствената опция. Същият метод се прилага и в случай на повторение на Неходжкинов лимфом, който е друг вид рак на лимфните възли.
От кого може да се вземе костен мозък?
Популярен източник на стволови клетки, особено в последните години, е кръвта от пъпна връв, която може да се вземе непосредствено след раждане. Друг възможен източник са братя и сестри на пациента, близки роднини или хора, с които няма роднински връзки, но е налице съвместимост по определени критерии. В този случай става въпрос за т.нар. алогенна трансплантация.
При лечението на някои заболявания се използва костният мозък на самия пациент. Това се нарича автоложна трансплантация.
При сингенната трансплантация пък стволовите клетки се извличат от еднояйчен близнак.
Методът на бъдещето
В няколко центъра по света, сред които е и „Аджъбадем“, се прилага и т.нар. хаплоидентична трансплантация. Това е вид алогенна трансплантация, при която се използват специални техники за обработване на клетките, за да стане възможно присаждането, дори когато не е налице пълна съвместимост между донор и реципиент. До такъв вид трансплантация се прибягва, когато случаят е спешен, а няма напълно съвместим донор. Тогава стволовите клетки могат да се извлекат от майка, баща, деца, брат или сестра на болния. В този случай обаче присаждането им изисква прилагането на специален метод, за да се ограничат потенциалните рискове, затова и методът се използва на няколко места по света. Смята се, че напредъкът в науката по отношение на хаплоидентичните трансплантации може в голяма степен да реши проблема с липсата на донори. Ето защо го наричат „методът на бъдещето“.
Донорът получава ли някакво увреждане?
Има много погрешни вярвания за трансплантацията на костен мозък - като това, че донорът ще бъде засегнат от процедурата. Затова и много хора избягват да дарят костен мозък. В действителност процесът не причинява никаква вреда на донора.
Преди да се вземе костен мозък, донорът преминава редица изследвания на кръвта, черния дроб и бъбреците, за да се гарантира доброто му здравословно състояние. Алогенните трансплантации се извършват в операционната зала. Със специални игли се влиза точно над бедрената кост и се вземат всички кръвни клетки от костния мозък. Тази кръв, която е приблизително една единица, се изпраща в лаборатория за отделяне на стволовите клетки. Разборът на стволови клетки се прави чрез устройство за афереза. Извлечените клетки се преброяват, проверява се колко от тях са живи и се преценява дали броят им е достатъчен за реципиента. Ако всичко е наред, започва подготовка за трансплантацията. А костният мозък на донора започва да произвежда нови стволови клетки.
Как се извършва трансплантацията?
Точно както се обработва почвата на една нива, която е обрасла с плевели, за да може да се отглеждат отново растения на нея, така се унищожават и всички клетки на костния мозък на пациента - чрез медикаменти и радиация. Така се разкрива място за новите клетки. Това се прави в процеса на подготовка, който обикновено продължава 7-8 дни.
Тогава идва ред и на самата трансплантация. За целта се поставя интравенозен катетър, през който стволовите клетки, взети от донора, се вкарват у пациента и достигат директно кръвообращението на сърцето. Трансплантираните стволови клетки знаят „адреса“, до който трябва да достигнат, защото са „програмирани“ за това. Те избират освободените места в костния мозък, настаняват се там и при подходящи условия започват да се размножават, подобно на семена.
Какво се случва след трансплантацията?
Ако пациентът е с раково заболяване, трябва да няма никакви останали ракови клетки и имунната му система да не приема новите клетки за чужди. За тази цел се използват лекарства, които потискат имунната система. Това обаче го прави податлив на всички инфекции от външната среда, затова се налага първите 30-40 дни да преминат в стерилна среда.
На 14-ия ден след трансплантацията се установява дали клетките се възпроизвеждат или не. Ако са започнали да се размножават, трансплантацията се счита за успешна.
Пациентът се изписва след 45-60 дни престой в болница, ако организмът му е произвел достатъчно количество клетки и няма инфекция. След това той трябва да ходи редовно на контролни прегледи и да приема лекарства срещу инфекции в продължение на една година.