Лудо копане пада в центъра на Плевен през пролетта на 1935 г. Тогава иманярска бригада си плюе на ръцете и се хваща да изрови хазната на Осман паша.
Водачът на търсачите се докопал до вехта карта, която отключвала тайната на съкровището. В Цариград той срещнал беловлас турчин, някогашен аскер във войската на пашата. Онзи му показал заешка кожа, върху която бил нарисуван пътят към златото.
Старецът участвал в закопаването на парите, след което скришом начертал мястото. При отстъплението на османлиите покрил документа с "льох" - смес от яйца и восък, която не пропуска влага. После го заровил. След Освобождението прескочил до България и го пренесъл в Турско.

Осман Нури паша е завършил Военната академия в Цариград. Участвал е в Кримската война и в потушаването на Критското въстание. В Сръбско-турската война от 1876 г. командва Видинския гарнизон, а през Руско-турската от 1877-1878 г. е начело на Западната армия.

Талантливият пълководец настъпва на югоизток, завзема Плевен и успешно отбива атаките на противника. За боя на 18 юли 1877 г. султанът го дарява с титлата Гаази (Победител). В навечерието на блокадата армията на Осман паша брои около 50 000 души. Техните заплати лежали в походната хазна, разкрива авторът на драгоценната карта. От една страна, аскерът нямал пари, а от друга, страшна инфлация мъчела обсадените. Една лъжица ракия се продавала за 10 гроша.

Капитанът на турска служба Фредерик фон Херберт разказва: "През онези дни аз почувствах обезценението на парите: тайно плащах по 25 гроша за десетина грама сол. По-късно с пет лири стерлинги не можеше да се купи и 25 грама сол. Мнозина болни умряха от липса на силна храна, а биха оздравели при обикновени обстоятелства."
Преди да бъде пленен, Осман заровил хазната, твърди цариградският турчин. В тайника пашата скрил и личното си имане: няколко везнета с жълтици, един медник с бели пари и още един с цванчове.

Заешката карта омаяла плевенчанина и той настоял да я купи. Собственикът обаче му разрешил само да я откопира, и то срещу солидна сума пари. За да ги събере, нашенецът се принудил да продаде къщата си.

Според указанията трябвало да се копае на мястото на Куршум джамия, бутната предишната 1934 г.  Търсачите първо ще разкрият стар зид, сочи документът. После трябва да продължат надолу по стената, докато попаднат на воденичен камък. Като го отместят, ще се открие вход със 7 стъпала. Те водят към 12-метров тунел, останал още от римско време.

В дъното на тунела има малка галерия, насред която лежи плоча от червен пясъчник. Върху нея е изсечена овнешка плешка с копитото нагоре. Сега посветените трябва да направят курбан, за да умилостивят злите сили. Ако не го сторят, златото ще се превърне в желязо.

След курбана мъжете могат да вдигнат плочата, под която ги чакат грошовете. Те са насипани в голям войнишки казан, а имането на пашата е в отделно ковчеже.
С разрешение на властите търсенето започва на 1 май сутринта. Дружината копае цял ден и до вечерта разкрива стара турска гробница с два скелета.
На другия ден работниците попадат на камък, върху който като че ли е изобразена овнешка плешка. Мъжете внимателно разглеждат нишана. Прилича на плешка,
но картата казва друго, заключават те. Първо е воденичният камък, сетне са стъпалата и тунелът и чак тогава ще се появи ключовият знак.

В студията си "Психология на нашето иманярство" Иван Хаджийски обяснява поведението на малджиите: "Във всеки знак, във всеки кръст, във всяка стрела, във всяко изображение в гората, във всяка случайна стара тухла, стар череп или хоросан иманярите виждат не чисто и просто останки от старо време, а доказателства, че наистина наоколо има имане, като че под всяка стара тухла за тяхно удоволствие трябва да се мъдри по едно гърне злато."

На 3 май вечерта търсачите се разколебават. Защо нищо не излиза, чудят се те. "Въпреки отчаяните им усилия иманярите откриха само два човешки скелета, една малка гробница и няколко турски монети без всякаква стойност", пише плевенският вестник "Северно ехо". "Сега оставам и без къща, и без пари!", жалва се водачът им пред репортер на столичния всекидневник "Утро". В този драматичен момент се появява ясновидка, която връща вярата в успеха. Хазната е точно там, където копаят мъжете, пророчески вдига пръст тя.

"Г-жа Евгения Страшимирова, тъй се нарича ясновидката, ни заяви, че след 4-5 дни ще излезнат на бял свят не само златото и среброто на Осман паша, но и ценни старини", отбелязва "Утро".
Плевенското гражданство недоверчиво се усмихва, но на 9 май след обяд копачите попадат на древна стена. Ето че първият белег се показа, прегръщат се предтечите на Индиана Джоунс. Работата продължава под ръководството на Евгения, която сочи къде точно да удрят кирките.

"Парите се явяват само на таласъмлии хора. Няма да се явят на някой разумен човек - твърди прочутият иманяр Кольо Пеновски. - Повечето от нашите хора бяха таласъмлии - ходеха като пияни. Нощно време ги водя да пикаят, защото ги е страх от духовете: виждали духовете на воеводите и на убитите от тях как се борят и хвърлят по тях."
На бай Кольо може да се вярва, защото е прехвърлил много пръст из родината. Думите му обясняват пророческия дар на госпожа Страшимирова.
На 10 май към 5 часа подир пладне от лявата страна на ямата е извадена корона.
Находката е висока около 40 см, издялана е от камък и вероятно е имала декоративни функции. Любопитно е дали местният музей се е сетил да я прибере и дали още се намира там.

Короната окуражава копачите и те с удвоена енергия продължават да ровят. Воденичният камък обаче се спотайва. Вместо него към 6 часа се показва куп животински кости.
"Ясновидката г-жа Евгения Страшимирова ни заяви, че е уведомила властите какво работниците ще продължат да копаят непрекъснато през цялата нощ", хроникира "Утро".
В крайна сметка подземие не е открито и ентусиазираната команда пие по една студена вода. Хазната на Осман паша остава ненамерена, така както
все още не са издирени баснословните богатства на войводите Вълчан, поп Мартин, Драгул, Кара Кольо и Алтънлъ Стоян.

След Руско-турската война обветреният със слава Гаази Осман паша е назначен за военен министър. В Гръцко-турската война от 1897 г. е главнокомандващ армията. Издъхва през 1900 г. и отнася в гроба тайната за съкровището, чийто блясък продължава да смущава съня на заклетите иманяри.