Краткият престой във властта беше характерен и за началото на демокрацията, но повечето тогавашни министри, вицепремиери и премиери все пак оставиха някакви следи. Ако не друго , поне помним характерни фрази и действия. Може ли някой да забрави призива “За бога, братя, не купувайте!” на премиера, през чийто мандат бяха освободени цените на основните стоки - Димитър Попов? Или прословутото “Ега ти държавата, щом аз  бех вицепремиер”.

Автор на последната реплика е Нейчо Неев, вицепремиер в правителството на Любен Беров, който изпълняваше функциите си само в продължение на година и девет месеца - от 30 декември 1992 г. до 8 септември 1994 г. Но какви месеци!

Нейчо Неев първоначално е гласен за вицепремиер без портфейл, но в последния момент преди клетвата в парламента получава и министерството на транспорта.
И още в първите дни спретна посещение на Централна гара, на която така се ядоса от едно препълнено кошче с боклук, че се закани да закрие гарата и да я премести на друго място. После отиде в Казичене, където откри нарушение на уставите и накара диспечерите да преписват правилника на ръка по два пъти.
Други жп служители пък бяха заплашени от него с бой с папки по главите. И всичко това - по телевизията.
“Вие, журналистите, помните само Централна гара, но аз обикалях всички гари в страната. И въведох ред. Когато бях начело на властта, исках първо да си почистим държавата. След мене няма кой да формулира дори тази сравнително простичка задача. Няма кой да я почисти”, казва 66-годишният днес ексвицепремиер.
Той се гордее с много неща, които е направил за първи път. Например с това, че премахва правилото през ВИП-а на летище София да минават хора от номенклатурата. Оттам вече може да минава всеки, който си плати.
В дните преди да положи клетва в парламента, по вестниците пишело, че влаковете спират. Но, както се изразява: “Дойдох на власт и на другия ден те пак тръгнаха.”
Не се оплаква от днешното си ежедневие. Все още движи малък транспортен бизнес, който му помага да преживява. Някак си не е чудно, че работи активно и на тази възраст. Все пак навремето го кръстиха Дейчо Деев.

Готов за
властта

Възгледите на Неев за човека и властта не са се променили много от годините, в които беше вицепремиер. Рецептата му гласи, че е достатъчно да се намери човек, който да е формулирал предварително в главата си какво ще прави, когато вземе властта, за да стане работата. Нещо, което не вижда у сегашните управляващи. “Е, можеш ли сега да спечелиш властта и да сложиш друг човек да управлява? Не става така. Иначе и на Станишев, и на Орешарски им личи, че са добре образовани, но явно не са чели каквото трябва”, казва Неев.
Бившият вицепремиер не трепва от забележката, че и неговият премиер Любен Беров е бил в същата ситуация. “Е, и? Да не би той да е положителен пример? Аз и не него му казвах: Господин Беров, направете си партия. Ако не знаете как да управлявате, аз ще ви покажа”, спомня си Неев. И напълно се съгласява с определението, което дадоха сините на проф. Беров - Сламен човек.
А самият Нейчо Неев от малък се е готвел за управник - чел е всякаква литература, включително статистики по разнообразни въпроси, годишници на БАН и т.н. Затова се чувствал добре подготвен.
И приемал с насмешка опитите например на синдикатите да му предлагат хора за един или друг пост. “Водят ми някакви хора, аз ги препитвам и виждам, че те не знаят абсолютно нищо. На забележката на синдикалните лидери, че ще има и съветници, отговарях, че по-добре да назнача съветниците”, казва Неев.
Той не вярва много и на екипността. “Не става с екипи, трябват личности. Ще ви разкрия една тайна - в тази държава веднъж на 100 години се ражда човек, който може да я поведе нанякъде. Ако му се попречи да вземе властта, ако го убият, народът чака още 100 години да дойде друг”, разсъждава Нейчо Неев.

Бойко Борисов и абстрактното

Отношението на Нейчо Неев към протестите е положително или поне така казва. Яд го е обаче, че вече месеци наред не може да се намери политическа сила, която да ги оглави и така да дойде на власт.
И отново обвинява за това политическата класа. Според него хората, които се качват на най-високите постове в България, не стават за тази работа, защото са чели твърде малко.
Но въпреки тази забележка Нейчо Неев харесва Бойко Борисов. “Той човекът имаше амбицията да оглави държавата, да направи партия. Това, което виждаше и чувстваше, го направи. Например за изграждането на комуникациите от пътища. Но абстрактното не му беше много ясно и не можа да се справи с него. Абе, много е сложна политическата система”, заключава бившият вицепремиер.
Няма как да се говори за Нейчо Неев и нищо да не се каже за знаменитото му изречение “Ега ти държавата, щом аз  бех вицепремиер”. Някои хора май помнят единствено тази фраза от него. Самият Неев отрича авторството  и към днешна дата твърди, че тя се е родила от някаква негова заместничка, която недочувала. В действителност такава фраза е била произнесена от Неев в интервю за вестник “Новинар”, направено точно в дните между подаване на оставката му и гласуването  в Народното събрание през септември 1994 година.
Само че изречението гласи “Ега ти държавата, дето  бех вицепремиер” и изразява неговия гняв към манталитета на българина. Така поне твърди колежката, която е правила интервюто. Само че редакторите го извадили и го сложили за заглавие “леко” видоизменено. С което и влязло в историята.
“Вижте какво, може да ме осмивате колкото си искате. Но не отричайте, че управниците след мен не стават дори за директори”, казва Неев, когато му припомням историята с фразата.
Незнайно защо сред нещата, от които днес Нейчо Неев се възмущава най-много, е състоянието на Студентски град. Според него Иван Костов го е превърнал в публичен дом, защото многото хотели там имали точно тази функция. “Трябваше със стена да го оградят. Аз никога няма да пратя детето си там”, казва Нейчо.
Всъщност синът му отдавна не е за Студентски град, защото е изкласил и работи като завеждащ връзките с обществеността на голяма фирма. Когато бил съвсем малък, често го молел да му донесе нещо от командировките в чужбина, въпреки че всичко си имал. И заключението на Неев за българския народ е същото. Че е като малко дете - иска нещо, но не знае какво точно иска.