Охранителят на Доган Ерол Челеби: Ако бях в НДК, щях да разстрелям Октай
„НСО с лъскавите обувки нищо не направиха. Не бяха подготвени. Аз, ако бях там, щях да бъда максимално близо до Доган. Още при затичването на Октай щях да реагирам брутално. Пропускът е недопустим – позор за службите”, добави охранителят.
Ерол Челеби допълни, че се опасява, че тогава това е било организирано. Смята, че опонентите на Доган, които бяха на власт тогава, имат пръст в цялата работа. „Това селско момче си получи 15-те минути слава. Нищо повече. Мечтаел е да изплува от своето бургаско село. Според мен той е искал е да го убие. Октай просто е маша. Кой е зад завесата?”, пита Челеби.
В момента Ерол е шофьор на линейка в Бърза помощ в столицата. Когато разказва да себе си, той не споделя много, но все пак каза, че има много дипломи.
„Имам диплома от Полицейската академия в Анкара. Магистър по антитероризъм съм. Имам диплома и като специалист двигатели с вътрешно горене. Стана така, че от 1 млн. турци в България аз бях избран да пазя Ахмед Доган”, сподели Челяби.
Попитан дали от ДС са го определили, отговорът бе: „Може би да, може би не...”
Ерол съща така разказва, че е бил охрана на Ахмед Доган в бурното време на 90-те години, когато по митинги на ДПС са идвали по 50-60 000 християни и още толкова мюсюлмани. „Много терористи сме заловили по това време с хората от разузнаването, защото сценарият за България бе като в Югославия. Имало е много извънредни ситуации, но никога не съм допуснал да му опрат оръжие до главата”, разказва още Челяби, известен и като „Сянката на Сокола”.
Двамата се разделят през 1997 година. „Бяхме толкова сработени, че се разбирахме само с поглед”, добавя сега той.
Някъде тогава Ерол дава обещание към съпругата си, че повече няма да е охранител.
„Доган е единственият, който е оцелял през времето на прехода, защото е силен. Самотен е. Изпада понякога в странни състояния и се затваря в някаква негова капсула”, споделя още Челяби.
Източник: Нова Телевизия