Заплатата на шефа на Комисията за регулиране на съобщенията се оказа най-тайната в държавата.

Макар че два закона задължават Веселин Божков да разкрие какви възнаграждения получава, той не само крие това, ами последователно оспорва правото на медии и граждани да разберат сумите. Следващата седмица седемчленен състав на Върховния административен съд ще гледа поредно дело по случая.

Божков от години отказва да осветли брутните си възнаграждения. По закон основната му заплата е равна на 90% от тази на председателя на парламента, но към нея могат да се прибавят премии, бонуси, допълнителни възнаграждения и др. Не един и два са случаите на чиновници, осребрили с неморално високи суми тези вратички в закона. Упорството на председателя на КРС да скрие тази информация логично повдига въпроса какво в неговата заплата го притеснява да я покаже.
Това е в нарушение първо на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), чиято философия е да осигури на гражданите правото да се информират за публичните процеси и сами да си съставят мнение за управлението; и второ – на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

Чрез юрисконсулта на управляваната от него комисия Божков неведнъж е отказвал на граждани и на медии да разкрие пълния размер на парите, които получава за службата си.

Но отпорът по темата табу не свършва дотук. Божков обжалва решение на 3-членен състав на ВАС, който му нарежда да разкрие трудовите си възнаграждения (след искане по ЗДОИ на гражданина Димитър Димитров). И когато всичко изглежда ясно, логично, законно и решено от Темида, Божков обжалва, а 5-членен състав на

ВАС неочаквано отменя решението на тричленката.

Така се стига до 7-членен съдебен състав на Върховния административен съд, пред който Д. Димитров иска отмяна на влязлото в сила решение на 5-членния състав.
Пред 7-членен съдебен състав рядко се изправят дори адвокати с дългогодишна практика. Много юристи не са пледирали пред подобна инстанция в цялата си кариера. Нормално е да се предположи, че казусът е сложен и специфичен, докато в действителност могат да го разрешат в няколко реда дори студенти по право – гражданин Х (в случая Д. Димитров) пита колко е заплатата на висшия чиновник Y (в случая В. Божков) позовавайки се на ЗДОИ. Все пак за тази цел е написан законът.

Заседанието предстои идната седмица.