Неочакваното сбогуване на Христо Бисеров с ДПС и парламента произведе ослепителна заря от сплетни и слухове, която принуди всички замесени лидери да се включат в кьорфишеците. Колкото медии, толкова и версии се родиха за близките планове на мълчаливия сив кардинал. Като изключим първата за влошено здравословно състояние, останалите носят конспиративен оттенък. Може би най-екзотичното предположение е, че Бисеров се гласи за кандидат-президент на широка дясноцентристка коалиция, след като бъде предизвикан извънреден вот за държавен глава. Не по-малко екстравагантна е версията, че той ще бъде начело на преходно правителство с плаващо мнозинство.

Точно слух за нов кабинет, излъчен от сегашния парламент, изнерви основните политически играчи.
Според странната хипотеза заклетите врагове ГЕРБ и ДПС ще си стиснат ръцете за правителството, начело със сегашния вицепремиер Цветлин Йовчев. Въпреки своята абсурдност на пръв поглед версията бе бурно коментирана от всички посоки. Получи се като кьорфишек, който обаче пробва рефлексите на всички

Интригата застигна лидера на ДПС Лютви Местан тъкмо по време на посещението му в Брюксел, откъдето му се наложи да опровергава впрягането му в една каруца с Бойко Борисов. Водачът на ГЕРБ също бързо пусна статусче във Фейсбук, за да напомни, че само той може да управлява без ДПС и без БСП.

В цялата дандания БСП се озова като в небрано лозе. На "Позитано" 20 едва ли са доволни от контролната проверка за вярност в управленската коалиция. Местан не изключи изрично вероятността за общо правителство с Борисов, а направи уговорката, че е нужно ГЕРБ да се пречистят, а Орешарски да получи достатъчно време, за да се опита да изпълни програмата си. Лидерът на ДПС даже не скри, че оглежда потенциални партньори. Което в очите на страничните наблюдатели прозвуча като червена лампичка към "Позитано". В смисъл "ние можем без вас, но не и вие без нас". Разбира се, всичко това е в сферата на хипотезите, макар всяка коалиция задължително да е съпроводена и с търкане между партньорите.

Като цяло обаче слухът за странната коалиция не би следвало да тревожи особено правителството.
Поне това сочи историята. След 10 ноември при всички улични бунтове неизменно големите партийни играчи са полагали усилия да съхранят действащия парламент на всяка цена и са отивали на предсрочни избори само в краен случай. Така се получи през ноември 1990 г., когато Андрей Луканов подаде оставка след студентска окупация и национална стачка. Великото народно събрание не се разтури, а излъчи коалиционен кабинет на СДС и БСП начело с безпартийния магистрат Димитър Попов. По-късно при свалянето на Филип Димитров тогавашният парламент също успя да сглоби Министерски съвет начело с проф. Беров, който се крепеше на мъгляво мнозинство.
Едва ли обаче тези дни някой трябва да се изненадва, ако някъде види хора от различни партии да преговарят за преходен кабинет. Откакто стана модно да се говори за задкулисие, мнозина кукли почнаха да си внушават, че са кукловоди

По-тънкият момент е с европейското гледище за архитектурата на властта у нас и поставянето на "Атака" като крайъгълен камък на градежа. Със сигурност яростната антибежанска кампания на Волен Сидеров е отекнала в Брюксел и в ушите на социалистите, либералите и консерваторите. Последното, което някой от тях желае да види, е превръщането на България във втора Гърция - кипящ хаос от социални, политически, етно-религиозни и имигрантски проблеми, гарнирани с насилие. Друг е въпросът доколко европейските политици осъзнават, че всеки опит за изваждане на "Атака" от темелите на управлението неминуемо ще доведе до разпадане на мнозинството и блокаж на парламента и кабинета на Орешарски. ГЕРБ, дори и да желае, не може да изиграе ролята на резервна гума, освен ако Борисов не иска да се срещне челно с нови тълпи възмутени граждани по площадите.

Като цяло при изостреното политическо и социално напрежение няма как бъде преглътнат втори кабинет в 42-рия парламент. Настръхналата улица, студентите окупатори, националистическите шествия срещу бежанците и стачките на редица съсловия са взривоопасна смес, чието обезвреждане ще бъде решителен тест за пригодността на правителството.