Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

Включването на този текст в Наказателния кодекс бе прието на първо четене от Комисията по правни въпроси към Народното събрание с гласовете на ДПС и ГЕРБ, предаде репортер на БГНЕС. Народните представители от "Коалиция за България" се въздържаха, а Атака не участва в заседанието.

Когато с тази дейност са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет до десет хиляди лева, гласи втората част от приетите на първо четене поправки в Наказателния кодекс.

Промените са изготвени от юристите на Българската народна банка и са внесени за разглеждане от Йордан Цонев от ДПС. "През последните дни чрез разпространение на невярна информация и слухове, беше направен опит за дестабилизация на държавата чрез атака срещу българската банкова система, без каквито и да е основания за това, което нанесе вреди както на отделни банки, така и на техните вложители, които бяха принудени предсрочно да прекратяват депозитите си като губят лихвата по тях", пише в мотивите на предложението на Йордан Цонев.

В резултат на това се е наложило държавата да ангажира значителни ресурси за нормалното функциониране на банковия сектор и успокояване на населението и фирмите, посочва в мотиви и подчертава, че подобни атаки са пряко насочени срещу спестяванията на българските граждани и фирми, и срещу финансовата стабилност, като основен елемент от националната сигурност на страната, което налага специален текст в НК, който да криминализира подобни прояви, категоричен е в своите мотиви депутатът от ДПС.

"Предложеният законопроект е плод на разговорите и консултациите, които водихме при президента между политическите сили по повод онова, което се случи в банковия сектор в края на миналата седмица и в следствие на тези обществени отношения, които очевидно са увредени", мотивира се по време на самото заседание Йордан Цонев.

В своето изложение Цонев се постара да отговори на основните притеснения и обвинения, които са се оформили в обществото след внасянето на поправките. Коментарите варират от "апокалипсис сега" до "всемирна катастрофа и изчезване на свободата на словото", посочи Цонев. Той бе категоричен, че начинът на функциониране на банките предполага, че колкото и да са стабилни те спрямо всички показатели за стабилност, никоя банка не може да издържи на това толкова голям брой вложители да теглят своите пари, а дружествата да ги преместват в други банки.

"Ликвидността и всички показатели, които има банковата система у нас са над средното ниво за Европа. По отношение на капиталовата адекватност, тя е около 8% за Европа, а у нас най-ниската банка е с 12%. Този показател е основен измерител на финансовата стабилност на една банка. По отношение на съотношението на паричната маса към общите активи на една банка, средно коефициента за Европейския съюз е 3.96, за Еврозоната е 3, а за България - 10", обясни Цонев, но въпреки това банките не са издържали на стрес-теста в реални условия.

Според Йордан Цонев ситуацията от миналата седмица е трети подобен случай в България - първият е през 1996 година, когато причина е бил реалния сектор, а вторият - през 2008 година, когато е касаел същата банка и когато също държавата се е намесила и банката си е върната подкрепата. "Този трети опит, който е безпрецедентен, защото става въпрос за умишлена атака, ни наведе на мисълта заедно с колеги, които се занимаваме с тази материя и с ръководството на БНБ да предложим тази промяна, като залагаме основно на превенцията", обясни Цонев, като призна, че не е юрист и вероятно предложените поправки имат нужда от корекция, но призова за подкрепа с оглед належащата нужда в обществото.

От името на ГЕРБ Димитър Лазаров обяви, че групата му ще подкрепи законопроекта на първо четене с уговорката, че трябва да се преследват хората, които с цел извършват подобни действия по дестабилизация.

"Необходимо е прецизиране, защото към този момент така записаният текст ще засегне много широк кръг от хора с неясни обществени последици", заяви Филип Попов от "Коалиция за България" и даде заявка, че групата му ще се въздържи при гласуването. Такъв текст трябва да има в НК, но трябва да се действа със скалпел, а не с меч, категоричен бе той.

На подобна позиция бе и депутатът от левицата Екатерина Заякова, според която текстът е двусмислен. Освен това, посочи Заякова, че законодателството трябва да бъде стабилно и не бива да се променя непрекъснато, когато се случи даден прецедент, а при установяване на трайни промени в обществените отношения. Как ще се определя в кой момент се изнася вярна или невярна информация, попита Заякова и припомни, че срещу банките са водени редица дела за техни нарушения, част от които са били спечелени. Освен това трябва да се има предвид и кой разпространява дадена информация, тъй като "гражданинът Иван" не може да всява смут. Не е ясно и какво означава понятието "смут" или "страх" и как ще се измерват тя, обяви Заякова. Предложена по този начин тази норма не отговаря на изискванията за ясна, точна и недвусмислена норма, обявиха от "Коалиция за България".

В крайна сметка с 10 гласа "за" от ДПС и ГЕРБ и петима въздържали се от "Коалиция за България" поправката бе приета с уговорката, че между първо и второ четене текстът трябва да се прецизира.