Пет партии ще влязат в българския парламент, ако изборите днес, сочи представително изследване на "Сова Харис", публикувано във в. "Преса". Това са БСП с 21,7%, ГЕРБ - 19,5%, ДПС 5,3%, Реформаторския блок - 3,9%, "България без цензура" и др. - 2,4%. Минимални са шансовете, според проучването, за "Атака" и НФСБ - съответно с 2 и 1,9 процента да попаднат в нов парламент.
Разпределението на мандатите би изглеждало така: БСП - 99, ГЕРБ - 89, ДПС - 24, Реформаторски блок - 17, "България без цензура" и др. - 11.

Изходът на парламентарните избори през май доведе до промяна в нагласите на избирателите, се посочва в анализа към изследването, проведено в периода 18-24 октомври. Подкрепата за ГЕРБ, като партия, изгубила изпълнителната власт, намаля. ГЕРБ прие линия на антисистемно поведение, като не признават резултатите от вота. Зависимостта на парламентарното мнозинство от "Атака" дава някаква легитимност на тази позиция.

Умело поддържаната версия от Бойко Борисов, че партията му в непосредствено бъдеще ще се върне на власт, спря разпада на електоралното й ядро и удържа мобилизацията по върховете й. Състоянието на висока конфронтация дава отражение и върху подкрепата за опонентите й.

Да и припомним, че преди вота мнозинството от гласоподавателите се ориентираше в посока на по-малкото зло. Хората не искаха да дадат втори мандат на ГЕРБ, но не харесваха и римейка на тройната коалиция. В крайна сметка мнозинството избра промяната. В сегашната ситуация това мнозинство все още застава зад БСП с убеждението, че сегашното правителство ще доведе до по-добри резултати в сравнение с предишното. Нещо повече, при по-висока активност на евентуални нови избори преднината на БСП ще се увеличи. Подкрепата за социалистите в момента е сравнима може би с победата на изборите през 1994 г. Заслуга за това имат анти-ГЕРБ настроенията, които правят и възможна косолидацията на това абсурдно мнозинство в парламента.

На този етап обаче действията на Бойко Борисов успяват да решат най-важната за партията му задача - да удържат лидерството в дясното политическо пространство. Друг съществен момент в електоралните нагласи е оттеглянето на подкрепата за "Атака". Подкрепата за ДПС е на обичайното си ниво. Партията е най-добре организираната формация във властта и повишава своето влияние, посочват анализаторите от "Сова Харис".

Пробив в статуквото засега вещае развитието на две нови формации - Реформаторския блок (РБ) и обединението около "България без цензура". Ако в момента се проведат нови парламентарни избори, тези организации могат да разчитат на присъствие в следващия парламент. Тъй като въпросът, с който мерим електоралните нагласи, предполага свободен отговор, част от респондентите посочват отделните партии, включени в обединението. Например все още се посочват ДСБ или "България на гражданите" при Реформаторския блок или ВМРО-БНД при "България без цензура". Поради това съответните части са сборувани към цялото, обясняват анализаторите.

На допълнителния въпрос "Бихте ли гласували за тази конкретна формация?" сме изследвали и евентуалния електорален таван на новите явления - за РБ той е 8,6%, а за "България без цензура" е 5,9%. При РБ половината от подкрепата идва от бившата Синя коалиция, около 1/3 - от ГЕРБ, и в по-малка степен - от "България на гражданите" и други малки партии. Числата очертават и проблем. След първоначалния тласък в началото на майския протест подкрепата за реформаторите не нараства. Обяснението е очевидно - формацията се позиционира вдясно и е скачен съд с електората на ГЕРБ, посочват от "Сова Харис".

Сътрудничеството й (прозрачно или задкулисно) с бившите управляващи й отнема стратегическата позиция на носител на промяната. Базата за развитие на обединението на "България без цензура" е различна. Обединението разчита на изявен лидер, който последователно изгражда диалог с определени обществени кръгове. Основата на електоралното ядро засега се формира от симпатизанти на ГЕРБ отпреди последните парламентарни избори, на БСП, ВМРО-БНД и на други малки партии. Получава се центристка амалгама необвързана с оста комунизъм - антикомунизъм. Сплотяващият елемент са социалните проблеми. Подкрепата за тази формация в последните месеци е във възходяща тенденция и се развива успоредно с изявите и активността на лидера й Николай Бареков.

Така, ако в момента се проведат предсрочни парламентарни избори, новият парламент ще бъде съставен от 5 формации. Според сегашните резултати характерът на парламентарното мнозинство няма да се промени, сочи изследването.

По въпроса за предсрочните парламентарни избори обществото е разделено на четири. 1/4 искат изборите да се проведат незабавно, 1/4 - да са заедно с европейските през май догодина, 1/4 искат правителството да изпълни мандата си и малко под 1/4 нямат мнение.