Ракът на простатата е втората по честота онкологична локализация при мъжете в България и третата като причина за смъртност. Според Националния раков регистър, през 2010 г. с рак на простатата у нас са диагностицирани 1734 мъже. 783 души с тази диагноза са починали. Близо половината от случаите са открити в трети и четвърти стадий, когато възможностите за лечение на болестта са ограничени.

Тези данни бяха изнесени по време на неформална среща с журналисти, с която бе поставено началото на информационна кампания „Заедно срещу рака на простатата". Тя е инициирана от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и приятели (АПОЗ) и Здравна организация „Аджъбадем".
„За този вид рак не се говори в публичното пространство, което способства за липсата на регулярно поднасяне на информация и пълната изолация на пациентите с това заболяване", обясни Евгения Адърска от АПОЗ. Поради спецификата на мъжката природа, нито здравите, нито заболелите са склонни да обсъждат темата публично, допълни тя. В резултат необходимостта от системна профилактика на простатата няма място в трайните обществени представи, а пациентите с простатен рак са по-малко уверени в добрия изход от лечението.
Открит навреме, ракът на простатата е лечим, категоричен е д-р Васил Маргаритов - уролог и представител на „Аджъбадем" в София. „Вярно е, че ракът на простатата се диагностицира най-често при мъже над 70-годишна възраст, но през 2010 г. например е регистриран и при мъж във възрастовата група 40-44 години, както и при четирима в групата на 45-49-годишните", посочи той. Заболяването обикновено протича безсимптомно в началния период, затова всеки мъж над 45-годишна възраст (а при наличие на фамилна обремененост - от 40-годишна възраст) трябва веднъж годишно да посещава уролог за профилактичен преглед. Индикации за проблем дават високите нива на простатно-специфичния антиген (PSA), които могат да бъдат установени с обикновен кръвен тест, посочи специалистът. Окончателната диагноза се поставя след биопсия.
След поставянето на диагнозата, подходът към всеки случай е индивидуален, обясни д-р Маргаритов. Лечението може да цели да излекува пациента или да облекчи състоянието му. Когато ракът е локализиран само в простатата, обикновено се прибягва до отстраняване на самата простата с последващо лъчелечение. Благодарение на напредъка на медицината, премахванетона простатата може да стане освен с обичайната „отворена хирургия", вече и с лапароскопски техники или дори с операция с помощта на робот, при която страничните ефекти за пациента са сведени до минимум. Ако измененията не позволяват оперативно лечение, може да бъде предписана хормонална терапия, лъче- или химиотерапия.
Открит и лекуван навреме, ракът на простатата има много добри шансове за пълно излекуване, увери урологът.
„В битката срещу рака на простатата всеки пропуск може да е фатален. Но открит навреме, ракът на простатата е лечим". Това послание към всеки мъж в активна възраст отправят лицата на кампанията - популярните български футболисти Валентин Илиев (ЦСКА), Станислав Ангелов (Левски) и Мартин Камбуров (Локомотив Пловдив). Футболните ни грандове приеха да подкрепят кампанията, за да покажат, че истинските мъже са отговорни за своето здраве.
Шестима техни фенове - по двама за всеки отбор - ще имат късмета да спечелят ВИП-места за домакинските мачове на любимия си отбор до края на сезона. За целта те ще трябва да попълнят анкета с въпроси за рака на простатата и по този начин ще участват в томбола за разпределението на наградите. Анкетата може да бъде попълнена на Facebook страницата „Заедно срещу рака на простатата" в периода до 12 ноември 2013 г., както и в обособени кътове за кампанията в МОЛ София и МОЛ Пловдив в периода 31 октомври - 3 ноември, 12-20 часа. Резултатите от анкетата и печелившите участници ще бъдат обявени на 15 ноември.
5 причини да говорим за рака на простатата:

- Ракът на простатата е второто по честота онкологично заболяване при мъжете в България и трето като причина за смъртност. Никой не е застрахован;
- Половината от пациентите се диагностицират в късен стадий, когато възможностите за лечение са ограничени;
- При навременно поставена диагноза и лечение шансът за окончателно излекуване е над 90%;
- При проблеми с простатата мъжете избягват да говорят за това дори с близките си, а това води до усещане за социална изолация;

- Откритото говорене по темата ще помогне повече мъже и жените, които ги обичат, да осъзнаят едно: ракът на простатата не е тема-табу, а в битката с тази диагноза финалът по- често е позитивен.
Проф. д-р Али Ръза Курал, началник на Отделение по роботизирана хирургия и урология в Болница Аджъбадем - Маслак, за лечението на рака на простатата:
"Повечето пациенти, диагностицирани с рак на простатата, преминават радикална простатектомия или с други думи - премахване на цялата простатна жлеза, за да се предотврати разпространението на тумора. Когато заболяването е локализирано само в простатата, обикновено се прибягва към нейното отстраняване и последващо лъчелечение. При пациенти с по-малко агресивни тумори, които преминават радикална простатектомия, 10-годишната преживяемост надхвърля 90%.
Благодарение на навлизането на нови технологии в сферата на медицината, вече е възможно радикалното отстраняване на простатата да става при повече комфорт за пациента. Широко използваната в днешната хирургия лапароскопска или безкръвна операция за първи път се приложи в гинекологията. Лапароскопията се появи в отговор на въпроса в света на медицината „Как може да видим по-добре вътрешността на пациента без да създаваме голям белег?" и с развитието на използваните инструменти и се разпространи най-вече през втората половина на 90-те години.
Последва ускореното навлизане на роботизираната хирургия, която дава редица предимства както на пациента, така и на лекаря. Тя се прави с минимален разрез, което води до по-малка загуба на кръв, по-малко болка и изписване от болницата след по-кратък период от време. Триизмерният образ с висока резолюция дава възможност на хирурга да вижда по-добре простатата, което води до по-добра прецизност на движенията му и по-добър краен резултат. Освен това, хирургията с помощта на робот значително намалява риска от възникване на еректилна дисфункция след операцията."
Александър Маринов живее активно и съдейства за учредяването в България на клон на европейската организация на простатно болните Europa Uomo
Имах рак на простата, сега съм здрав
Аз съм на 81 години. На 78 при едно рутинно изследване на простата се установи, че имам леко калцирани възелчета от уролога, който ми препоръча да отида да си направя биопсия. Даде ми направление, отидох в Раковата болница, направиха ми биопсията. След 10 дни резултатът беше, че имам рак на простатата.
Ранната биопсия помогна с това, че ракът е ограничен само в простатата. Рискът при мен беше, че мога да си изгубя простатата, но няма да си загубя живота. И ето, аз съм след 4 години жив и здрав пред вас. Много е важно, когато отидете при лекар, да отворите нацяло сърцето си и да разкажете всичко, от което имате опасение. И разбира се, аз апелирам и към лекарите да обърнат внимание на всеки болен и да се води един диалог, защото в диалог винаги ще се стигне до някакво решение.
Човек винаги трябва да бъде оптимист. Аз съм привърженик на старата латинска максима Dum Spiro Spero -
„Докато дишам, надявам се" и така трябва да бъде. Човек трябва да вярва в собствените си сили и да вярва в усилията на другите, че искат да му помогнат. Защото всеки лекар иска да ни помогне - в това съм сигурен.
Europa UOMO е организация, която е създадена преди 15 години и то благодарение на това, че в Европа, поне дотогава, годишно около 2 милиона души са били с рак на простатата и много смъртни случаи са регистрирани, и целта е тези 2 милиона души да не се увеличават, а да намаляват, като своевременно профилактиката навлезе в съзнанието на хората, за да не се увеличава двумилионната бройка, а да намалява.
Целта на тази организация е да е запали пламъчето в душите на хората да могат отрано да вземат мерки при първи симптоми. И даже да няма симптоми, да се подложат на лекарски преглед, който ако докаже, че са живи и здрави и нямат някаква симптоматика, която да е опасно - окей. Но ако има и най-малкото съмнение, веднага да вземат мерки и да започнат едно изследване и евентуално лечение.
Разбира се взаимното общуване, споделянето на проблемите е много важно, защото един излекуван пациент може да служи като пътеводна звезда на всички останали.