Димитър Митров, по-известен като Митко Полицая, е правел в секс клубовете си по три копия на записи с изпълнения на депутати, известни бизнесмени, висши служители на МВР и прокуратура. В колекцията му е имало дори и заснети сцени с чиновници от ЕС, които са били водени в клубовете му за забавление. Това разкриха пред “ШОУ” източници, близки до разследването.

По време на обиските през 2012 г., когато се провежда най-мащабната акция в клубовете на Митко Полицая, ченгетата търсят най-вече къде са скрити записите. Намират само една малка част от тях, но голямата база данни остава непокътната. Къде е архивът, знаят единствено Митко Полицая и двама от подчинените му. Наличието на подобна информация обяснява странното поведение на прокуратура и разследващи. 16 месеца след иначе широко рекламираната в медиите акция срещу бардаците, главните действащи лица са на свобода и едва ли скоро ще бъдат вкарани зад решетките. Източници на “ШОУ” от обкръжението на Митко Полицая разкриха още, че в колекцията има един изключително любопитен запис. Направен е през 2003 г., когато в страната пристига делегация с висши чиновници на МВР от Европа. След като свършва официалната част, те са заведени от... известен генерал в клуб “Велвет”.

Техническата част по поставянето на камери в бардаците е била изпипана до най-малките детайли. Консултант по “проекта” е бил служител на дирекцията на МВР за оперативно и техническо проследяване, който работи там и в момента, разкриват още източниците на “ШОУ”. За по-добри резултати понякога е правена двойна подсигуровка. Част от записите са осъществявани от самите момичета. В самите стаи обаче са монтирани и още камери. За да не се стигне до гафове, записите са изпращани директно към сървър, който се е намирал на място, различно от клуба. Сред хората, отговарящи за техническата част на записите, е Георги Томов от Своге.

Йерархията в структурите на Митко Полицая е

заимствана от някогашната групировка СИК

и наподобява обърната пирамида. На най-горното ниво са Димитър Митров, брат му Ивайло, Александър Делииванов и Цветелин Ребърковски. Те контролират целия бизнес, който не включва само бардаци и стриптийз клубове, но и имотни измами, далавери с кредитни карти и търговия с наркотици. Справка в търговския регистър ДАКСИ сочи, че след излизането си от ареста, Митко Полицая е опитал трескаво да изчисти бизнеса си и да заличи поне част от следите си. Същото прави и брат му Ивайло Митров. През юни т. г. двамата излизат от участие в почти всички фирми, свързвани с “организацията”. Към момента Митко Полицая участва единствено в сдружение “Спортен клуб по карате “Спортист”. Братът Ивайло е запазил само една от седемте си фирми, занимаваща се с транспорт и търговия. Останалите от групата обаче продължават да управляват дружествата, които стоят зад собствеността на стриптийз клубовете.

Това не е първата врътка, която Митко Полицая прави с фирмите си. Първоначално вписва в една от тях – “Шанс”, името на баща си Благой. След като той умира, начело на дружеството застава майката Благойка.

В “Дариц” – фирмата, за която се смята, че стопанисва “Велвет” и “Камасутра”, управител е Румен Русев – Лонгура, друг от основните играчи на Димитър Митров. За него още се твърди, че е пряката връзка между Митко Полицая и прокуратурата.

Александър Делииванов пък е управител в другата фирма - “Контакт - 97”, през която се превъртат част от парите от проституцията. До 2002 г. фирмата е на бившата барета Николай Добрев – Бай Добри, който я продава на Митко Полицая.

На определено ниво в йерархията е бил и Симо Велчовски. Той е вкаран в групата от Цветелин Ребърковски, с когото са “градски” от Бяла Слатина. Освен като сводник, който е отговарял за три от частните квартири, Велчовски, известен още като Черния, е

действал и в схемата с имотни измами

В далаверата инвестира именно пари, придобити от проституцията на момичетата.

В публичните домове и в стриптийз баровете е водено стриктно счетоводство, на което биха завидели дори и в най-солидната финансова институция. Естествено, официално е отчитана много по-малка печалба от реалната. “Водеше се четворно счетоводство – едно за пред данъчни, за пред полиция – друго. Реално само Митко, брат му и останалите двама знаеха колко е истинската печалба. На седмица печалбата от един клуб беше средно около 70-100 хиляди лева”, разказва пред “ШОУ” Поли, която от момиче в стриптийз клуба се “издига” до приятелка на Цветелин Ребърковски, но след това се разделя с него.

Според разследващи само от един публичен дом са се прибирали по 700 000 лв. на година. Тарифата била 60 лв. за час стандартен секс, 80 лв. - за по-взискателни клиенти. За цяла нощ тарифата се договаряла отделно.

Средно на месец проститутките успявали да изкарат по 6-7 хил. лв. Платената от клиента сума се деляла 50 на 50 между клуба и девойката.

Различните бардаци са имали една и съща схема на работа. Във всеки е имало по трима бодигардове, които се грижели за сигурността на девойките. В публичните домове е имало и “финансист”, който е

отговарял за “счетоводния тефтер”

В него момичетата са записвани само с инициали, а срещу тях – изкараната сума. За най-тежко провинение се е смятало, ако някоя от тях укрие спечелена сума. Тогава са следвали наказания. Сред тези, които са ги изпълнявали, е и Румен Русев. “Биеше момичетата, някои от тях изнасилваше. Той е огромен, груб и почти всички от нас се страхуваха много от него. Имало е случаи, когато държа стриптийзьорка заключена в мазе три дни”, разказва пред “ШОУ” Ани, която е сред свидетелките по делото срещу Митко Полицая. Тя също се е сблъсквала с жестокостите на Румен. Когато се измъква от мрежата, търси помощ от “Анимус” и в момента живее в защитено жилище.

По време на разпитите всички от задържаните момичета твърдят, че са посещавали клиенти доброволно. Някои от тях дори описват с подробности това, което е трябвало да вършат. Нито една обаче не си признава, че са били задължавани в определени случаи да правят и записи на клиентите си.

Голяма част от девойките са пристигали от провинцията. Някои от тях са били примамвани директно с оферта за секс срещу добро заплащане, други са отговаряли на обяви за секретарки, масажистки или служителки в кол център.

За наемането на тайните квартири е отговарял Симо Велчовски. Повечето от апартаментите са били съсредоточени в центъра на София. Най-много са били разположени около Министерство на земеделието и “Син Сити”. По време на акцията срещу бардаците на Митко Полицая ченгетата атакуват “бази” на ул. “Бузлуджа”, “Бачо Киро”, бул. “Фритьоф Нансен”, “Дондуков”, в района на “Пирогов”, в “Лагера” и “Бояна”.

Задължително до всеки един от стриптийз клубовете е имало и апартамент за срещи, независимо че самите заведения също са били оборудвани със стаички.

Интересна подробност е, че и в момента много от проверяваните тогава апартаменти работят със същия статут, както и преди.

Някои от жилищата са били по-луксозни и съответно там тарифите са били и по-високи. Жилищата били с по-луксозно обзавеждане и красиви компаньонки.

Самият Димитър Митров рядко се срещал с момичетата, които работели за него. За сметка на това всеки от останалите трима играел конкретна роля. В показанията си повечето от проститутките описват Цветелин Ребърковски като

чаровен, галантен и мил

В случай на конфликти или проблеми той бил като буфер между момичетата и останалите.

Александър Делииванов е сочен като мозъка на бандата. Повечето твърдят за него, че е умен, предприемчив и комбинативен.
Румен Русев, който физически е много як, се изживявал като силовак. Почти всички от разпитаните момичета твърдели, че се страхували и от Ивайло Митров, който обичал да всява респект сред тях.

Всички до един обаче се страхуват от Митко Полицая. Тези, които някога са имали отношения с него, разказват, че е отмъстителен и злопаметен. В разработките за Митров има данни за две убийства, които се водят неразкрити до момента. Странното обаче е, че тези случаи не са прикрепени към делото срещу него.

През 2002 г. е разстрелян бившият управител на вече закрития клуб “Клеопатра”. Твърди се, че е убит, защото решава да се оттегли.

Друга вендета, станала популярна в медиите, се разиграва през 2008 г. Тогава неизвестни и до днес бандити нападат Десислав Иванов, който по онова време работи в “Син Сити”. Мести се там, след като е бил на служба при Митко Полицая. Мнителното бивше ченге не пропуска да му покаже, че е сгрешил. 30-годишният мъж е нападнат пред квартирата си в “Люлин-10” рано сутринта, докато се прибира от работа. Върху него се нахвърлят бандити с черни маски, които първо му режат ушите, ритат го няколко пъти и накрая му забиват нож в задните части.

Просто бизнес

Независимо от сътресенията покрай арестите, стриптийз клубовете на Митко Полицая продължават да трупат оборот и в момента. За проститутките и реда във “Велвет” се грижи Любо Чука, който е просто адаш на легендарния бандит от някогашната банда на Таки. Често около клуба може да бъде забелязан и Цветелин Ребърковски.

Управител на “Камасутра”, който в момента се смята и за по-оборотния, е Христо Георгиев, по-известен като Ицо Плочката.

Независимо че е само управител, той също заема определена позиция в йерархията на Митко Полицая. Сочен е като един от хората, които отговарят за снабдяването на клубовете с кока, хероин и трева. Дрогата пък се доставя от някогашния бодигард на Васил Илиев – Радостин Бързанов, по-известен като Радо Слънцето.

Независимо че официално всички отричат, и в двата клуба можете да правите секс. На час е 100 лева, плаща се още 10 за стаята. За анален секс се доплаща 30 - 40 лева. За чужденци тарифите нарастват тройно.

Паралелно с клубовете си в София, Митко Полицая развива солидна дейност и в чужбина. И в момента негови момичета работят в Испания и Франция. Прощъпалникът в задграничната му кариера обаче не е от скоро, а от 2007 г. Тогава Полицая се хвали, че е собственик на стриптийз бар в баровския курорт Тенерифе.

Правосъдие

Делото срещу Митко Полицая стартира през 2010 г. До момента то е набъбнало до 152 тома. 92 от тях са пълни с разпити и експертизи. Отделно 60 тома съдържат класифицирана информация и разговори, записани със специални разузнавателни средства.

Източници на “ШОУ” твърдят, че още от самото начало е имало силен натиск върху прокуратурата и разследващите да прекратят по възможно най-бързия начин процеса. Самото дело е обект на засилен интерес и от страна на висши чиновници от Европейския съюз. Именно заради бавното развитие на процеса срещу Алексей Петров, Антон Петров Хамстера и Митко Полицая страната ни е критикувана от ЕС по линия на реформите в съдебната система.

Прокурор по делото е Милко Момчев. Това не е единственият процес, наблюдаван от него. В средите на магистратите той има противоречива слава. Момчев не беше сред любимците на бившия прокурор Борис Велчев и си спечели критиките му заради друго нашумяло дело – това за убийството на ямболската адвокатка Надежда Иванова. След като и тримата подсъдими за жестокото убийство бяха оправдани, Велчев избухна и обвини Момчев, че не си е свършил добре работата, за да се стигне до подобна присъда.

Запознати твърдят, че подобна съдба очаква и обвиняемите по делото на Митко Полицая. Самият Момчев твърди, че до момента си е свършил добре работата, но много от доказателствата, събрани в началото, са отпаднали. Един след друг са отпаднали и свидетелите по делото. От общо 40 души в началото сега са налице едва 8 души. Повечето от момичетата, дали показания, са се отказали от тях.