Ужасяваща болка и след това припадък. Така 51-годишният Димитър Димитров си спомня момента, в който се е самозапалил. На 14 март той се поля с бензин пред президентството като форма на протест и след това пламна.
Месеци след опита си за самоубийство той твърди, че никога повече не би направил това.

“Казаха ми, че има един процент шанс да съм жив. По-жесток начин на самоубийство едва ли има. Бързо се губи съзнание в интерес на истината. Болката е толкова силна, шокира те, че от нея изпадаш в безсъзнание. В линейката имах смътен спомен, че нещо щракна и дори си помислих, че това е ковчегът. Когато се събудих, всички ме питаха: “Защо””, спомня си Димитър Димитров в предаването “120 минути”.

Той разказва, че се решава на фаталната стъпка в много тежък момент, в който сякаш всичко лошо се струпва наведнъж. Тъкмо са го изписали от кардиологията на “Трета градска” болница, където е бил приет със сърдечен пристъп. Заради заболяването не може да работи толкова активно. Междувременно от РИОКОЗ-Дупница му съставят предписание, че работилницата му е шумна и я запечатват. Накрая Димитър решава, че няма на къде повече и обмисля самоубийството си:

“В един момент му писва на човек и си казвам – няма смисъл. Не видях ада. Бил съм четири дни в медикаментозна кома. Като излязох, видях жена ми и дъщеря ми до мен, видях, че съм жив. Благодаря на екипа на “Пирогов”, след като от лицето ми, което беше като пържола, направиха прилична визия. Тези хора са богове за мен!”

Димитър вече е изписан и отново опитва да работи като ковач, но вече има проблеми и му е все по-трудно, защото кожата на ръцете му е тънка и огънят пари повече.

Сега мъжът от дупнишкото село Крайници мечтае за това как ще мине през ТЕЛК, ще взима пенсия и ще започне да се занимава със земеделие. И признава, че вече цени, това, което има:

“Животът ни е даден и трябва да си го пазим – и от себе си, и от другите.”