Дизайнерът на анимационни филми Евгени Томов е сред малцината нашенци в Меката на киното, които могат да се похвалят с истински успех. Той заминава за Канада преди 24 г. и работи през следващите 15 там като арт директор и илюстратор за различни рекламни агенции, а след това се труди по различни проекти в Берлин, Единбург, Лондон, Париж, Лос Анджелис...
Евгени е завършил Художествената академия „Николай Павлович" в София с профил илюстрация и оформление на книги и през първите си години в Монреал (Канада) се опитва да си създаде репутация точно като такъв. Съвсем случайно през 1995 г. съдбата го среща с френския режисьор Силвен Шуме, който в онзи момент търси художник за първия си късометражен филм „Старата дама и гълъбите". Точно този проект пробужда интереса на Евгени към анимацията. В крайна сметка той „живописва" декорите - все още не е достатъчно опитен за художник постановчик на рисувани филми. Въпреки това лентата се оказва много успешна, печели награди по целия свят и дори е номинирана за „Оскар". Като резултат Силвен Шуме получава възможността да направи своя първи пълнометражен филм и през 1999-а се обажда на Евгени, който през това време се занимава с не особено интересната (по неговите думи) работа за телевизионни сериали, с предложение за съвместна работа в „Трио Белвил". Три години по-късно филмът има изключителен успех и също получава номинация за „Оскар". Това отваря много врати и за режисьора, и за художника постановчик. Те работят заедно по филма „Илюзионистът" в Шотландия, който получава традиционната за общите им проекти номинация за „Оскар", пише "Преса".
Евгени обаче е изкушен от 3D проект, който му предлагат в Лондон - „Приказка за Десперо" на студиата „Юнивърсъл". „В триизмерната анимация процесът е много по-технически и отнема повече време да видиш резултата от работата си, защото тя преминава през всичките тези машини, докато при двуизмерната анимация е достатъчно да имаш концепция и рисунка и вече знаеш какво ще видиш на екрана - каза Евгени за радио FM+. - Беше ми много интересно да работя върху този филм, защото 3D компютърната анимация дава неподозирани възможности - има светлина, има атмосфера, има дълбочина на кадъра... Това е една виртуална реалност, с която може да се експериментира и пространството, напомнящо игрален филм."
В момента Евгени работи върху проект на студио „Риъл ефектс" по историята на „Лешникотрошачката" на Хофман, но с различен поглед върху нея, както и върху американска продукция, която ще бъде част от палатата на Световното изложение в Милано догодина.