България е на едно от водещите места в Европа по брой биологични пчелни семейства, но у нас и в Европа българският мед не е много популярен.

У нас консумацията на мед е малка, дори няма точно изследване, но според различните данни около половин килограм годишно се пада на глава от населението. Това каза Петко Симеонов председател на Сдружение за биологично пчеларство, предаде БГНЕС.

Малко известен факт е, че България е на едно от водещите места в Европа по брой биологични пчелни семейства. На първо място е Италия с 120 000 пчелни семейства, на второ и трето място е България и Франция с по 85 000 пчелни семейства, каза Петко Симеонов. Въпреки това, за съжаление българският мед не е добре известен както тук в България, така и в Европа. У нас консумацията на мед е около половин килограм на година. "Това е изключително малко като консумация, но е важно хората да търсят качествени продукти, важно е да ги търсят директно от пчеларите, защото по този начин – те първо осигуряват на семействата си здравословна храна и от друга страна подпомагат хората, които се грижат за пчелите", разказа Петко Симеонов и подчерта, че най – важна роля на пчелите е да опрашват растенията.

Това, че ние не ценим този продукт, е и един от основните мотиви на Петко Симеонов за стартиране и реализация на проекта "Силата на пчелния мед". Решават да го направят, защото у нас малко се обръща внимание на ползите от пчелния мед, както и на проблемите на пчеларите и на възможността всички ние да помогнем за възраждането на този сектор. Той е бил традиционен за България, но в момента е в изключително лошо състояние, сподели Петко Симеонов. У нас грубо около 260 са пчеларите, които имат такива стопанства. Основното изискване за биологично пчеларство е районът, където се прави, да бъде екологично чист и това са основно райони със слаборазвито земеделие. Такива места има в планинските и предпланинските райони и страната ни има голям ресурс за такъв тип земеделие.

За да си купим качествен мед най – лесно е да изберем биологичен със знак за това. Ако го няма, е важно да търсим продукти, които идват директно от фермата. Важно е обаче в такъв случай да търсим на етикета наименованието на животновъдния обект – осем цифрено число, да има адреса или поне селището, където се намира пчелина и името и контакти на пчеларя, който го произвежда. Петко Симеонов е категоричен, че захаросаният мед е по-добър от течния.

Той обясни, че когато идем в магазина и си купим мед с хубава опаковка, но течен, той е с влошени хранителни качества, защото медът при температурна обработка губи част от свойствата си.

Председателят на Сдружение за биологично пчеларство е категоричен, че медът е в пъти по – полезен за организма от захарта. Пчелният мед е не само растителен нектар, пчелите го обогатяват с ензими и витамини. Те подобряват метаболизма, дават енергия и той е незаменим продукт, който спокойно може да замени употребата на захар в кухнята. Медът е сила, защото е сред най – бързо разградимите храни и дава сила на човека за целия ден. "Затова българският мед е сила и затова една лъжица мед на ден и силата е с мен", каза Петко Симеонов.

Мариян е на 10 г. и вече знае, че медът е много полезен и той обича да яде мед и то по много. Прави го сам, не го карат родителите му и бърза да каже, че иска да стане фермер – да гледа и животни и пчели, защото обича животните. Приятелят му Явор е на 13 г. и също обича мед, а не шоколад. Казва, че е много сладък и полезен, харесва го и на вкус. Днес разбрал, че медът помага за всичко. "Можеш да ядеш мед цял живот и всичките полезни неща да ти стигат", каза младежът.