Едни от най-добрите работни места в света се оказват скътани в българската магистратура. "Късметлиите", които ги заемат, са военните магистрати. Те са малка армия в армията. Натовареността и отговорностите им са нищожни в сравнение с тези на цивилните им колеги, но за сметка на това заплатите им са гарантирани и депутатски по размер. Добър пример в тази посока са 42-мата военни следователи (да, има и такива), които вземат 2600 лева месечна заплата, за да разследват 1 дело.

Състоянието на военното правораздаване в страната бе добре осветлено в анализа на Висшия съдебен съвет (ВСС) по темата, завършен в края на септември (Mediapool разполага с документа). ВСС и главният прокурор Сотир Цацаров се опитват да започнат дебат за бъдещето на тези звена от съдебната система. Простият и болезнен факт за военните магистрати е, че в този си вид те са ненужни и единствено прахосват финансов ресурс, който е особено необходим на останалите органи в магистратурата.

Общата численост на въоръжените сили е 44 000 души, от които само 34 000 са униформени. Бялата книга за развитието на армията предвижда през 2014 г. общият брой заети да намалеят с още 7000 души. В същото време структурата и броят на магистратите под пагон са застинали във времето, когато България е поддържала въоръжени сили с численост 100 000 души.

Макар през 2012-та въпросният военен следовател да е получил за разследване 17 дела за цялата година, то това далеч не е "най-добрият" му период. През 2011 г. на всеки един от тези магистратите са се паднали точно 1.92 дела годишно или 0.16 дела на месец. Заплатата, разбира се, остава 2600 лева месечно (31 000 лева годишно).

При военните съдии и прокурори положение е сходно. "Първенците" са във военния съд в Плевен. Там работят трима военни съдии, които са гледали по 1.6 дела на месец срещу 3000 лева заплата, показва общата статистика. Причината е проста – в Плевен вече няма военнослужещи.

Триковете за пазене на шапката

Внимателен поглед върху статистиката показва, че дори и тези 1.6 дела всъщност са по-малко. В Плевенския военен съд са постъпили само 20 наказателни дела от общ характер и шест дела по предложение на прокуратурата за налагане на административно наказание. Останалите 29 дела са... разпити пред съдия, но написани в статистиката като отделни дела. С този трик съдиите от Плевен са пробвали да завишат двойно натоварване си. Иначе щеше да излезе, че всеки един от тях е гледал по-малко от 1 дело на месец.

Както се полага, покрай военните магистрати върви и още една малка армия от администрация и обслужващ персонал. В Плевен например трима съдии са обгрижвани от 11 души - съдебен администратор, главен счетоводител, административен секретар, завеждащ административна служба, системен администратор, трима съдебни секретари, призовкар, домакин, чистач и шофьор. Всеки от тях върви със заплата си.

На всички тези 14 души персонал в Плевен се падат около 20 дела годишно. Освен сигурна, това е сравнително добре платена работа в град, където много хора работят за по 500-600 лева на месец.

В общо петте военноокръжни съдилища и военноапелативния съд се трудят 96-ма съдебни служители. Те обслужват 34 съдии. Към тях се добавят 40 военни прокурори с приблизително същия брой администрация. Или общо 120 магистрати с над 200 души администрация.

Основен аргумент за закриване на военните съдилища и прокуратури е изключително ниската престъпност в българската армия. Другият вариант е престъпността да е по-голяма, но да не се регистрира, което е друга тема.

За цялата 2012 г. са образувани 232 наказателни дела от общ характер. Така на всеки съдия не се падат и по десет по-сериозни дела годишно. Военния съд в Пловдив е основният "отговорник" за това натовареността на военните магистрати като цяло да не клони към нула.

През миналата година военните съдии под тепетата са получили от военните прокурори общо 197 дела от общ характер. Това са почти 80% от всички дела в системата на военното правораздаване. Причината е, че в пловдивския район е разположен над половината от състава на българската армия.

Ако се погледне характерът и калибърът на повечето от тези дела, може да се предположи, че те са по-скоро един акт на солидарност между прокурори и съдии, които с общи усилия се опитват да бранят смисъла от съществуването си. Общо 159 от делата са за измами. Военната прокуратурата е образувала и вкарала във военния съд в Пловдив огромно количество дела за дребни провинения като фалшицирани требвания (билети за влак за военни), командировъчни и други "шмекерлъци", присъщи на нисшия ешелон на цялото чиновничество в страната, което трудно може да достигне корупционния размах и мащаби на "високите етажи" на властта.

Статистиката ясно разкрива, че върху подобна "стъкмистика" се крепи цялото военно правораздаване в страната.

Ако говорим по същество, всичките 120 военни магистрати са се занимавали с точно 12 дела за военни престъпления през цялата 2012 година – по 0.1 на човек. Делата за убийства са две, има едно за палеж, впечатление правят десет дела за наркотици. Към тази статистика, разбира се, има и друга гледна точка – няма как обществото да не е удовлетворено, че армията е толкова дисциплинирана.

Дори и без работа, тях трябва да ги има

Военните магистратури няма как да бъдат закрити изцяло, защото са защитени от Конституцията. Една от обсъжданите идеи във ВСС е да бъдат оставен само съдилищата в Пловдив и София заради сравнително големия брой военнослужещи в тези райони. Тези във Варна, Плевен и Сливен ще бъдат закрити. Подобна реформа обаче няма как да върви със съкращаване на магистрати, защото те са със статут на несменяемост.

Опцията е военните съдиите, станали излишни за армията, да бъдат прехвърлени към по-тежко натоварените цивилни окръжни съдилища в страната. За тях това ще е шок, защото магистрати, които са гледали по 3 дела на месец, изведнъж ще се окажат с по 50. В подобна ситуация ще изпаднат и военните прокурори, след като им свалят пагоните. Тук обаче възниква въпросът какво ще бъде качеството на тяхната работа, защото при подобна ниска натовареност възможността вече да са се деквалифицирали е много голяма.

"Излишните" военни следователи най-вероятно ще бъдат прехвърлени към окръжните следствени отдели, които и сега работят по 30-40 дела годишно.

Решаването на проблема е закъсняло, но в случая по-добре е да се действа късно, отколкото никога. Ако ВСС не започне реформата, няма да има нито един разумен аргумент, с който би могъл да защити искания по-висок бюджет.