В България не функционира нито една от институциите на правовата държавност и демокрацията. Там всичко е само фасада, а задкулисни кукловоди дърпат конците. В тази страна честни и способни хора като бившата правосъдна министърка Маргарита Попова нямат никакви шансове и бързо биват сменяни.

Това се казва в обширна статия Клаус Шрамайер, бивш зам.-посланик на Германия в София и добър познавач на България, за развитието на страната след последния доклад на Брюксел за постигнатия напредък по механизма за сътрудничество и проверка от юли 2012. Статията е писана преди предсрочните парламентарни избори в България за "Годишника за източноевропейско право".

Агенция БГНЕС публикува без съкращения превода на анализа от Дойче веле.

В качеството си на вицепрезидент Маргарита Попова в момента отговаря за помилванията. В същото време в съдебната система, т.е. във върховните съдилища, в Инспектората на Висшия съдебен съвет (ВСС), в самия ВСС и в Конституционния съд (КС) е пълно с марионетки, пише Клаус Шрамайер.

Той цитира изследване на Петя Владимирова, в което се казва, че един от най-важните съдебни органи в България - Върховният административен съд (ВАС) - редовно нарушава Закона за съдебната власт (ЗСВ). Като пример за това са посочени неспазването на законовите срокове и случайното (електронно) разпределение на делата по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ и др.

Вина за това положение носят преди всичко близкият до предишното правителство председател на съда Георги Колев и скандалната кандидатка за Конституционния съд Венета Марковска. На този фон Петя Владимирова стига до извода, че в страната не може да бъде проведена никаква съдебна реформа, тъй като самото българско правителство не желае такава.

В тази връзка Шрамайер цитира един бивш вътрешен министър, който беше казал, че за правителството са добри онези съдии, с които той може да говори. Нищо чудно тогава, че наказателното правораздаване в България заема незавидното 81-во от общо 97 места в класацията на "Световния проект за справедливост", а гражданското правораздаване е поставено на 40-то място.

Клаус Шрамайер пише, че според политолога Евгений Дайнов България не е нито демократична, нито правова държава, а по-скоро тя мутира от фасадна демокрация с мафиотска власт в ръцете на няколко клана към един вид корпоративен фашизъм. В същото време единствената стабилна голяма партия БСП не успя да се социалдемократизира под ръководството на Станишев, произлязъл от бившата комунистическа номенклатура - при това въпреки подкрепата за него от страна на европейските социалисти и лично на техния шеф Мартин Шулц, или пък на някои депутати от Бундестага.

По-нататък Шрамайер припомня, че миналият октомври двама независими български депутати основаха коалиция "Не на ЕС". В нея се включиха непарламентарни сили като Християнсоциалният съюз, Съюзът на демократичните партии и движението "Ера 3". Коалицията си постави за цел излизането на България от Общността, понеже от присъединяването си към ЕС насам страната била загубила между 4 и 8 милиарда лева. Навремето учредителите посочиха, че "Не на ЕС" пледира за връщането на смъртното наказание, носенето на оръжие и национализацията на енергийните дружества, а и е против толерирането на малцинствата, например ромското.

Тук е моментът да се посочи и решението на София от 11 декември 2012 година да блокира присъединяването на Македония към ЕС, ако Скопие не се откаже от "антибългарската си политика". Тук българското правителство има предвид различното тълкуване в Македония на общата история, най-вече филма "Трето полувреме" за неспасяването на македонските евреи, както и твърденията за дискриминация на македонски граждани, които се самоопределят като българи. Бившият президент Желю Желев определи това поведение на българската държава като грешка. Това поведение показва също така колко далече е България от европейската зрялост и то цели 5 години след присъединяването ѝ към ЕС, което през 2007-ма стана възможно единствено благодарение на снизходителното отношение на останалите страни-членки.

И все пак в България се долавят и някои положителни сигнали, пише по-нататък Клаус Шрамайер. Очевидно българското общество вече не е склонно да мълчи за несправедливостите, което показват протестите от миналата година срещу лобистките поправки в Закона за горите, съпротивата срещу новия Закон за културата и всички други протести, вкл. тези на съдиите срещу Висшия съдебен съвет и исканията за свикване на Велико народно събрание и премахването на олигархичните структури.

Клаус Шрамайер заключава, че България е изправена пред неизвестно политическо бъдеще - на фона на рязката загуба на авторитет от ГЕРБ, разпада на консервативното дясно, вътрешните боричкания в БСП (Станишев срещу Първанов) и липсата на нови продуктивни идеи, личности и партии.