Учени от Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив създадоха субстанция, която намалява риска от рак на дебелото черво и действа благоприятно на сърцето.

“В лабораторни условия прикачихме към полизахарида инулин молекули на омега-3 и омега-6 мастни киселини”, обяснява доц. Пантелей Денев, шеф на екипа. Той е заместник-декан на вуза и ръководител на катедрата по органична химия, където е получен продуктът. Разработката е дело на преподаватели, студенти и докторанти.

Те са извлекли инулина от коренището на земната ябълка или гулията, както я наричат в някои области на страната. Растението се среща предимно около влажни места. Наподобява слънчоглед, но с по-малка жълта пита.

“Миналата година земната ябълка беше обявена за растение на Европа заради силния си пребиотичен ефект”, казва доц. Денев. Попадайки в дебелото черво, инулинът служи за храна на полезните бактерии там, а те от своя страна отделят пропионова и оцетна киселина. В такава среда опасните микроорганизми, които водят до образуване на тумори, диарии и болки в стомаха, загиват.

“Затова бабите дават оцет за разстройство или пък лъжичка пектин”, дава пример преподавателят. По думите му ефектът от инулина е бързото освобождаване от вредните вещества. Колкото по-дълго време остават в дебелото черво, толкова по-голяма е вероятността от протичане на гнилостни процеси и развитие на рак.

Експериментално е доказано, че ако в храната на животните присъстват инулин и други фибри, те не боледуват. С инулина обаче не трябва да се прекалява, защото действа разхлабващо. Омега-3 и омега-6 мастните киселини, които учените са присъединили към инулина, пък укрепват сърдечния мускул.

“Има ги в олиото, соевото и царевичното масло, но не и в зехтина”, уточнява доц. Денев. Затова според него олиото трябва да се слага в салатата, а със зехтина да се пържи, тъй като съдържа омега-9 мастна киселина, устойчива на високи температури. “Хубавия зехтин ще го познаете по утайката, която се образува на дъното му, когато го сложите в хладилника”, твърди ученият.

Продуктът, който екипът му е получил от инулин и омега-3 и омега-6 мастни киселини, може да се използва като добавка в млечните произведения. За да стигне до производство обаче, е необходимо да мине през полупромишлени изпитания.

“Грамовете от колбата трябва да станат килограми. Едно е да разбъркаш лъжичка захар в чаша вода, друго е 100 кг в по-голям съд”, обяснява доц. Денев. Проблемът е, че този етап струва много пари, а университетът не е в състояние да ги осигури. В хранително-вкусовите предприятия отдавна липсват бази за развитие и внедряване, каквито имаше в годините преди прехода.

“Ако пък препаратът е нов за Европа и света и не е легализиран официално, задължително се правят клинични изследвания за безвредността му, което също е скъпо и отнема доста време”, добавя зам.-ректорът на университета. Така на практика част от откритията във вуза не могат да стигнат до пазара.

Собствениците на комбинати от хранително-вкусовата промишленост не са склонни да харчат средства за нови добавки и предпочитат да заложат на по-евтини изделия. Освен като добавка в храната инулинът, свързан с различни киселини, има и други приложения.

Екипът на доц. Денев е открил, че ако към този полизахарид се прикачат разклонени мастни киселини, се получава препарат с инсектицидни свойства - унищожава вредителите по растенията. За разлика от химикалите се разгражда в околната среда и не я замърсява. Същата субстанция я има и в тютюна, патладжаните и доматите.

“Ако вземете свеж лист тютюн, ще видите, че е лепкав. Това се дължи на захарозата. Насекомите бягат от нея. Ние я заменихме с инулин и ефектът е подобен”, обяснява ученият. Инулин с добавени към него друг вид киселини би могъл да се използва и в козметиката за по-влажна и еластична кожа.

“От 6 години правим всъщност нови структури на този полизахарид. Ние сме като дизайнерите - сменяме компоненти”, даде пример доц. Денев. В лабораторията на катедрата по органична химия на университета наскоро е синтезиран и продукт с мощен антиоксидантен ефект, който идва от свързването на инулина с галовата киселина.

“Тя се съдържа във всички плодове и зеленчуци, особено в червените - малини, боровинки”, обяснява преподавателят. Именно антиоксидантите в галовата киселина
улавят свободните радикали в човешкия организъм, причиняващи рак и по-бързо стареене. Идеята на учените от вуза е откритата добавка да се използва в храната.

“Противник съм на тезата, че има вредни продукти. Големият брой на онкозаболявания у нас се дължи основно на замърсяването от колите, повечето от които нямат катализатори за задържане на вредните вещества”, посочва доц. Денев.

Целта на екипа му е във всички храни да има биологично активни вещества, полезни за здравето. Проблемът обаче отново допира до парите. Добавките трябва да се калкулират в цената, а българинът предпочита по-евтината трапеза. Все пак част от полезните разработки на учени и студенти от Университета по хранителни технологии стигат до хората. В катедрата по органична химия е създаден пектинов препарат, който в момента се използва за производството на нискозахарни желета и конфитюри.

Догодина започва работата по нов продукт. В него инулинът ще бъде заменен с полизахарида хитозан, обогатен с киселини. Очакваният ефект е да предпазва растенията от вредителите.