Видинското село Връв се е сгушило на най-високото място на брега на река Дунав, в най-западната част на картата на България, както казват местните. Селото е известно със своята древна история, с римската крепост Дортикум, с трудолюбивите си хора, с интересните и богати къщи от 30-те години на миналия век. Хората се гордеят и с това, че имат няколко министри в различните правителства на България, имат и депутати. Най се гордеят обаче със своите майстори рибари на сом и бели риби в Дунав, някога и на дунавски моруни.
"Да ловиш риба е майсторлък. Да я ловиш в язовир и река също. Но да хванеш сом в река Дунав е истинско предизвикателство и голям майсторлък", разказва Захари Маринов. 
Зари, или както всички го наричат "професорът", е човек, познат на рибарите не само в България, но и в съседните Сърбия и Румъния. Защото в последните 30 години е направил хиляди дървени приспособления за ловене на сом - кльонкове, граничещи с произведение на дърворезбарското изкуство. Допълва, че първите кльонкове по нашите земи са на повече от 300 години и в няколко музея има запазени образци.
Майсторът-рибар обяснява, че при ловенето на сома след удар с дървото по водната повърхност, водата произвежда звук, който дразни сома и той излиза на повърхността. 
"Професорът" не крие занаята си, който е усъвършенствал в дългите години работа над дървото, машината, длетата. Обяснява, че за направата на приспособлението първо се избира подходящ вид дърво. "Много е важен видът на дървото, защото от разположението на жилите зависи кльонкът да не се чупи, има значение и за издаването на звука. Дървото трябва да има еластичност и да не се счупи. Затова и най-често използвам череши, орех, акация, бряст, явор, дрян", пояснява Зари.
Споделя, че най-често използва дърво от чемшир, дрян - защото направеният от тях кльонк не потъва, дори и да го изпуснеш във водата. Кльонкът за риболов в река Дунав трябва да издава по-басов звук, защото дълбочината е по-малка, за разлика от язовирите, където сомът се крие на по-голяма дълбочина и там звукът трябва да е по-остър, уточнява рибарят. Казва, че този който лови риба в Дунав трябва да има лека ръка, за да държи като перце дървеното приспособление, което се използва за улов само на сом и то в целия свят. Занаят се учи, но и се краде, разказва още Зари.
Смята, че дарбата да работиш с дърво, му е дадена от Господ, затова и всичко му се получава. Категоричен е, че инструментът е продължение на човешката ръка. Нищо друго. Намира, че с годините е стигнал съвършенството в занаята. Категорично отрича ловенето на сом с различни техники, като например да се оглежда дъното със сонари.
Рибарят казва, че за него най-вкусния дунавски сом е с тегло между 3 и 5 килограма и е истински деликатес. Допълва, че риболовът на сом в река Дунав е най-големият майсторлък.
Зари е отличен дърворезбар, цял живот с дърво се занимава. Но се гордее и с направените ножове, с оригинални дръжки от кост. Сам изработва всичко от  закаляването на стоманата, обработката й, до дръжката на ножа и канията. Остриетата прави от карбонова стомана, закалява я. Дръжките на ножовете са най-различни - от дърво, от кост, еленов рог, злато, сребро. Според клиента, признава Зари. Каниите пък изработва сам от телешки бокс - от подбора на кожата, обработката, изработването и щамповането й.
Ножът трябва не само да е красив, а първо да върши работа. Затова и сам си подбира стоманата, закалява си остриетата.
Всеки инструмент, всеки материал има свой живот, свой пулс, който истинският майстор трябва да усети, да може да претвори любовта към занаята в уникално, неповторимо изделие, разказва Зари. Има желязна философия - всичко трябва да бъде пипнато от ръцете му, да мине през пръстите му - от изработката на инструменти за работа, до материалите и самото изделие.