„Трудно могат да се забранят бързите кредити. Лошото е, че това е законен бизнес. Трябва по законен начин да се защитят потребителите", заяви финансистът Емил Хърсев. Според него единственото спасение е създаването на по-голяма мрежа от надзорни институции и потребителят да бъде защитен на ниво общини и по цялата държавна власт.
„Да търсим защитата, където е най-лесно и да я предоставим на потребителя. Потребителят да се защитава със законови текстове", обясни пред Нова телевизия Хърсев.
Той даде пример как можеш да подпишеш договор за бърз кредит за 1000 лв., но получаваш 500, а другите 500 стоят да си плащаш лихвата.
„Тези кредити разчитат да се събират неформално, но с натиск и с насилие. Ето това може да се ограничи", заяви Хърсев. Според него финансовата култура на населението позволява да се сключват такива договори и разумен човек не би направил такова нещо.
Повечето компании за бързи кредити, които навлизат в последните години у нас са с ясен произход и са международни корпорации. БНБ не трябва да се занимава с проблемните бързи кредити, защото не й е работа. БНБ трябва да надзирава банковия сегмент, а има и други - заложни къщи, обменни бюра и т. н, категоричен е Хърсев.