"Българският език е чудесен. Той може да облече прекрасно всяка мисъл. Но въпрос на култура и възпитание е откъде ще загребеш, за да ти служи най-добре. Простакът ще загребе от просташката страна, а културният човек знае как да го подхване, за да му покаже красотата и богатството".

Това заяви академик Михаил Виденов, който представи днес най-новата си книга "Езиковедски щрихи и етюди". Представители на научната общност и колеги на академик Виденов, дошли в голямата зала на БАН, изтъкнаха приноса му в българската диалектология и социолингвистика. Десетилетия наред той изследва в многобройни книги, монографии, студии и статии развитието на езика, връзката му с обществото, жаргонът, градската и селската реч, както и езиковата политика.

"Често пиша вдъхновен от невежеството на някои", каза академикът отделил много трудове на езиковата политика, на развитието на медийния език и на обикновения човешки говор. Според него трябва да се отговаря на въпроси, които ще зададат хората в първото кафене, в което влезеш. Например: "Кога ще избавите българския език от чуждиците"? Който даде отговор на този въпрос ще получи Нобелова награда, смята езиковедът. Без чуждиците не може, но не бива да се прекалява с тях. Снобизъм е именно това - прекалено да употребяваш чуждици и то пред хора, които не ги разбират.Това донякъде е престъпно,каза академикът и посочи известния случай с лекаря, който посъветвал бабичката от Долно Уйно "да третира стъпалото с вазелин". Бабичката така и не разбрала компетентния лекарски съвет.

"За езика не трябва да се пише скучно. Не искам читателят винаги да е съгласен с мен, но искам винаги да ме разбира", каза ученият. Особен интерес за него е какво стана с българския език през прехода. Според него са нахлули много варваризми, ориентализми, започнал е да доминира битовият разговорен стил. Училищата са големите длъжници в запазването на българския книжовен език. Като прецизен изследовател на българския жаргон той запита присъстващите знаят ли какво значи един от най-новите жаргонни изрази - SOS. Отговорът бе "Селянинът си остава селянин".

Това е така защото между десетките хиляди, които се преселиха от селата в градовете и по- специално в София има много, които се държат като на селската нива и не възприемат градското поведение, смята изтъкнатият наш езиковед, който все пак е оптимист за развитието на българския книжовен език.