„Няма да станеш от масата, докато не изядеш всичко в чинията си!“ Тази реплика е толкова типична за загрижения български родител, че е истинско чудо как едва в последните години ни застигна новата световна епидемия на наднорменото тегло.

Замислете се колко пъти като дете са ви принуждавали да изядете всичко до последната хапчица и са настоявали непременно да си сипете и допълнително... И колко пъти вие, като родители, сте се карали на детето си, което мрънка, че „не може повече“ над наполовина изядената си порция?

Мислите, че добрата грижа за детското здраве върви ръка за ръка и с пълната чиния, и добрия апетит? Грешите! Запознайте се с основните причини да попаднем в капана на затлъстяването и как сами подготвяме почвата за заболявания, сериозно застрашаващи здравето и живота ни.

1. „Храна“ за размисъл...

При възрастните затлъстяването се свързва със сърдечносъдови заболявания (инфаркт, инсулт), инсулинова резистентност, диабет, някои видове рак, остеоартрит, сънна апнея и др. Подобни сериозни последствия има и за децата и юношите, които са с наднормено тегло.

Затлъстяването, настъпило в предпубертетна възраст, е особено рисково и то в дългосрочен план. Децата с наднормено тегло могат да развият дихателни затруднения, високо кръвно налягане, инсулинова резистентност с последващо развитие на диабет тип 2, ортопедични проблеми и др. Заплашени са от депресия и психични проблеми, тъй като често живеят с подигравките на околните.

2. Кога, как и колко?

Хранителните навици, които повечето хора запазват непроменени за цял живот, се установяват още в детството. Така че не пропускайте да дадете най-важния урок на децата си: да се хранят, само когато са гладни, и да спират да ядат, веднага щом усетят, че са се заситили (без да преяждат).

Кога да започнете с този урок ли? Още от самото раждане! Именно такава е разликата между кърмените бебета и новородените, отглеждани с бутилката с мляко за кърмачета. Естественото хранене при първите означава, че те сучат „на поискване“ – когато огладнеят и колкото им е нужно. А при изкуствено храненото бебе майката е тази, която следи грамажите и се опитва да налага количествата (според указанията на опаковката колко мляко „трябва“ да получи кърмачето на определена възраст). Доказано е, че естественото хранене през първите 6 месеца и продължаването на кърменето в периода на захранване до 12-ия месец намалява многократно рисковете от затлъстяване на по-късна възраст!

Избягвайте още една типична за българската майка грешка - не хвалете детето си затова, че си е изяло всичко. „Юнакът на мама“, който омита по няколко филии на закуска, има голяма вероятност да се нареди сред мнозината (вече) българчета с наднормено тегло.

Специалистите са категорични, че фундаменталната причина за натрупване на излишни килограми е дисбалансът между вноса и разхода на енергия в тялото. Приемаме повече калории, отколкото изразходваме, като „разликата“ се складира в тялото ни под формата на запаси от мазнини.

Увеличеният прием на висококалорични храни, богати на мазнини и въглехидрати с висок гликемичен индекс, в комбинация със заседналия начин на живот (дори и децата днес прекарват повече време, седнали пред компютъра, отколкото в движение на открито) е първият проблем, към който трябва да насочите вниманието си. За препоръчване е да го направите превантивно - още преди поява на началните признаци за проблеми с теглото, тъй като лечението на затлъстяването (включително в детска възраст) е труден и продължителен процес.

Сред лошите хранителни навици, създавани още в детството, се нареждат и липсата на хранителен режим, честите междинни закуски, несъобразената големина на порциите спрямо възрастта и пола. Погрешни са и даването на храна като награда или за успокояване, и храненето набързо, без осъзнаване на процеса  – особено, когато е пред телевизора и детето гледа любимите анимационни филмчета.

3. Бързо, лесно, вкусно и... опасно за здравето

Съвременният начин на живот – забързан, натоварен и стресиран, дава своя съществен принос към появата на наднормено тегло във все по-ранна възраст. Все по-често посягаме към бързите храни и все по-трудно намираме време да приготвяме храната си от пресни продукти. Обществото ни днес изглежда буквално пристрастено към употребата на рафинирана захар, изкуствени подсладители, брашно, сол, трансмазнини, а всичките те нарушават работата на клетките в тялото, като засилват възпалителните промени в тъканите или действат като токсини.

Свръхупотребата на протеини е също толкова вредна за здравето. Според специалистите възрастният има нужда от не повече от 1 г протеини на килограм тегло дневно. За сметка на месото и млечните продукти съветът е да се яде повече риба, плодове, зеленчуци, ядки.

Дисбалансираното хранене променя нормалната функция на клетките, тъканите и органите, защото влияе на нивото на рН или киселинността в тялото. Повишеното количество на киселини в кръвта има мощни последствия върху обмяната на мазнините и се смята за основна причина за преждевременното остаряване на клетките.

Как се стига до прекомерното киселинно натоварване на организма? Отново при високата консумация на любимите ни животински белтъци (месо, яйца, мляко, сирене, кашкавал), рафинирана захар, хляб, сладкиши, алкохол, кафе, газирани напитки, които са киселинообразуващи. За сметка на тях днес е силно намален приемът на алкализираща, пълноценна храна. Това се зеленчуците и плодовете.

За да балансираме храненето си, трябва да осигурим превес на алкалните храни (60-70 % от хранителните продукти), т.е. в менюто ни да преобладават пресните зеленчуци и плодове. Ако си представим едно хранене като порция, то чинията ни трябва да е заета на 2/3 със зеленчуци и плодове, и едва 1/3 със зърнени култури и месо, мляко и млечни продукти.