В България тълкуваме отлагането на приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство по-скоро като политически, отколкото като технически въпрос. Това каза президентът Росен Плевнелиев на пресконференция след срещата си с гостуващия у нас хърватски държавен глава Иво Йосипович.

"Защото технически очевидно за всички, включително за ЕК, която многократно категорично се произнесе след направените инспекции в България, е че ние сме готови и работим ефективно и бих казал много по-добре отколкото други държави на границите си. ЕК каза категорично, че България и Румъния са технически готови и си вършат добре работата", допълни Плевнелиев.

Той припомни, че България е приела компромисен вариант, който е двуфазен – първо въздушните и морските граници, а по-късно и сухопътните граници и допълни, че страната ни очаква скоростно решение. "Тук става въпрос не само за политиката на една или друга държава, става дума за голямата политика в ЕС. Голямата политика трябва да бъде политиката на европейската отговорност и солидарност. Когато държава като България е действала отговорно, инвестирала е стотици милиони и пази ефективно шенгенските си граници, тя би следвало да очаква европейската солидарност. Защото ние търпим и сериозни икономически загуби поради това разкрачено положение, в което се намираме", изтъкна Плевнелиев. Той допълни, че за България е важно да се интегрира в Шенгенската зона, за да може бизнесмени, туристи и посетители да се движат свободно навсякъде с една виза.

Президентът посочи, че отношенията между България и Хърватия, които са започнали преди повече от 12 столетия, се отличават с неизменна добронамереност и нарастващ стремеж към взаимно опознаване, сближаване и истинско приятелство. "Днес като страни членки на ЕС и НАТО ние споделяме общи ценности и приоритети, а географската ни близост и активният политически диалог допринасят за задълбочаване на приятелството и двустранното сътрудничество", заяви Плевнелиев и допълни, че за България е изключителна чест, че първото посещение на президента на Хърватия след приемането й за пълноправен член на ЕС е именно в България. "Искаме да използваме в максимална степен приятелството, интензивния политически диалог, за да насърчим бизнеса и институциите към по-активно сътрудничество на всички нива – министри, кметове, културни, социални институции", каза още президентът. Двамата държавни глави са обсъдили всички възможности за свързаност и интеграция – развитие на жп мрежи, въздушни връзки, магистрали, енергийни системи, газопроводи и интерконектори. Плевнелиев посочи като приоритети за двете страни развитието на Коридор №10, общите проекти по Дунавската стратегия в периода 2014-2020, проекта по пътя на римските императори, където има подписано споразумение за сътрудничество.

Плевнелиев каза още, че на срещата са били обсъдени и енергийните проекти и двете страни споделят общото мнение, че програмите за енергийна ефективност, енергийна либерализация и енергийна диверсификация могат да гарантират на гражданите и бизнеса поносими и конкурентни цени и да създадат нова икономическа перспектива в региона. "Така както държавите от Вишеградската четворка успяха да постигнат пълна енергийна свързаност, която доведе до просперитет и препозициониране на много инвестиции, така и ние трябва да постигнем същото – свързаност между всички мрежи в региона", каза българският държавен глава.

Той допълни, че България и Хърватия се подкрепят взаимно и безусловно по пътя към Шенгенската зона. "Споделяме заедно общото разбиране за европейската перспектива на държавите от Западните Балкани. Регионалната стабилност, добросъседските отношения, европейското бъдеще за всяка страна от Югоизточна Европа и подкрепата на България и Хърватия за реформите на държавите от региона по пътя им към ЕС", каза Плевнелиев. Той благодари на президента Йосипович и на хърватските власти за разширяването на програмата на Загребския университет за изучаване на български език и за предоставянето на българите, живеещи в Хърватия, на собствен културен клуб.

Хърватският президент Иво Йосипович изтъкна от своя страна, че стратегическите интереси на България и Хърватия напълно съвпадат. "Не можем да подминаваме обаче факта, че и двете държави в икономически план са една стъпка по-назад от останалите държави членки на ЕС. Но именно днешната криза, която всички усещаме, засилва нашето желание тези разлики постепенно да бъдат преодолявани и в близко бъдеще да се изравним по тези показатели. ЕС разполага с достатъчно механизми, чрез които да елиминира тези разлики и да подпомага страните, които са по-назад в икономическото си развитие, да достигнат общото равнище. В действителност обаче няма да има достатъчно инвеститори в този регион, ако не направим икономиките си съвместими с европейската", заяви Йосипович. Той допълни, че един от най-важните аспекти в този смисъл е изграждането на съответната инфраструктура. Хърватският президент каза още, че за балканския регион е важно да бъде зона на мир и на стабилност. "Това ще стане напълно възможно, когато страните от целия регион на Югоизточна Европа станат пълноправни членки на съюза", допълни той. Йосипович посочи, че България и Хърватия подкрепят разширяването на ЕС в балканския регион. Той допълни, че в двустранен план на политическо ниво няма нито един открит въпрос, който да смущава както едната, така и другата страна. "Смущава ни обаче, че не сме използвали достатъчно възможностите на икономиките ни, на бизнеса на двете страни, на обмена на стоки и търговски отношения. В България дейност развиват много на брой хърватски фирми, това е отлична основа за двустранно сътрудничество и бихме желали и български фирми да развиват дейност в Хърватия", каза Йосипович. Той подчерта и необходимостта от сътрудничество в областта на науката, културата и образованието.

На въпрос дали Хърватия е готова да приеме част от пристигащите в България сирийски бежанци Йосипович заяви, че страната му има достатъчно чувствителност към страданията на тези хора и необходимата готовност да им помогне. "В това отношение Хърватия изцяло ще следва политиката на ЕС", допълни той.